— Какво са имали предвид с това, че се провежда експеримент? — озадачено попита Лусиен.
— Не ни обясниха — кратко отговори Грифит, — а ние не бяхме в правото си да питаме.
Лусиен прекара ръка през косата си, докато асимилираше получената информация. Но дори след като я осмисли, не постигна нищо, тъй като тя не му даваше нито един отговор.
— Значи след смъртта на дядо ми си решил да подадеш нова петиция и този път съветът дал позволението си — каза той.
— Да — потвърди Грифит. — Бяхме, леко казано, с приповдигнат дух.
— Не се и съмнявам — без омраза отвърна Лусиен. — Знаеше ли, че Гейлън ще прибегне към измама?
— Значи си го разбрал — рече Грифит, като отново въздъхна. — Да, знаех, че възнамерява да измами и се срамувам да кажа, че го окуражих да го направи. Ако това значи нещо за теб, искам да кажа, че не беше нищо лично, Лусиен. Наистина смятах, че начело на сборището трябва да бъде чистокръвен магьосник. Освен това знаех, че ако използваш кристала ще имаш големи шансове да победиш Гейлън. Може да не си с чиста кръв, но магията ти е една от най-мощните, които съм срещал.
Лусиен направо бе зашеметен от комплимента.
— Съгласихме се, че Гейлън трябва да използва някои незначителни заклинания от Старите магии — продължи Грифит, — които да попречат на мистичните свойства на кристала по време на двубоя. Смятахме, че ще мине незабелязано, тъй като Старите магии вече не се практикуваха.
— И се оказахте прави — сухо отбеляза Лусиен.
— Да, но това, което не очаквах беше, че Гейлън така ще се влюби в новооткритата мощ, че ще продължи да използва Старите магии, за да става все по-силен. Когато открих какво прави, аз се опитах да го вразумя, но той отказа да ме слуша. Бях му се заклел във вярност, така че не можех да сторя нищо, за да му попреча. Можех само да се моля да се вразуми, преди съвета да е открил.
— Но след това на сцената се появи простосмъртния и ти не успя повече да запазиш мълчание — предположи Лусиен.
— Точно така — съгласи се намръщено Грифит. — Гейлън заяви, че простосмъртния е омагьосан. След като го хвана, той сне отпечатъци от пръстите му и откри, че той се казва Арманд Дантес и е репортер във вестник. Гейлън каза, че трябва да го задържи, докато открие кой го е омагьосал, защото, който и да е той, трябва да бъде унищожен. След като си тук, предполагам, че ти си омагьосал репортера.
— Да, аз омагьосах простосмъртния — призна Лусиен. — Имах сън, от който разбрах, че Гейлън е поставил сборището в опасност, така че изпратих простосмъртния тук, за да събере информация. Бих искал да мога да кажа, че единствената ми цел е била да предпазя сборището, но това е само част от истината. Освен това се надявах да докажа, че Гейлън е покварен, така че да получа разрешение да се върна у дома.
— Значи не свикна със света на простосмъртните?
— Презирам го.
— Съжалявам — извинително рече Грифит. — Както вече казах, не храня никакви лоши чувства към теб, Лусиен. Надявах се, че, тъй като си отчасти простосмъртен, там ще бъдеш щастлив.
— Може да съм отчасти простосмъртен, но в мен доминира магьосника. Единственото място, където мога да бъда щастлив, е сборището.
— Е, нека се надяваме, че ще успееш да изпълниш мисията си и да се завърнеш у дома.
— Значи ще ми кажеш къде се пази простосмъртния?
— Ще ти кажа, но трябва да те предупредя, че може би няма да пожелаеш да го спасиш.
— Грифит, той попадна в тази бъркотия заради мен. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да го спася.
— Дори ако това означава да използваш Старите магии? — каза Грифит. — Защото точно това ще ти потрябва, Лусиен. Трябва да те науча на едно древно заклинание, за да го освободиш.
Лусиен преглътна при това изявление на Грифит. Ако употребеше заклинание от Старите магии, тогава той също щеше да погази висшия закон на сборището и можеше да причини унищожението му.
Но щом погледна към Грифит, той отново си спомни урока, който магьосника му бе дал преди толкова много години. Само един страхливец би се възползвал от предимствата си пред някой, който не може да се отбранява. Лусиен се бе възползвал от предимствата си и пред Арманд, и пред Ариел. Опита се да оправдае действията си с обяснението, че го е направил за доброто на сборището. Едва сега осъзнаваше, че бе постъпил неразумно като бе ги използвал за нещо, та било то дори толкова благородно като спасяването на сборището.
— Щом ще ми потрябва, значи ще го направя — решително заяви той.
Лусиен се беше свил в дърветата срещу входа на кристалната пещера. Според Грифит, в пещерата имаше тайно помещение, в което се намираше Арманд. Грифит му беше обяснил, че стаята е била използвана по времето, когато са практикували Старите магии. Целта й е била да осигури място, където тъмните сили, които са участвали в заклинанията, да бъдат държани под контрол. След като практикуването на Старите магии било забранено, стаята била запечатана с древна магия и на членовете на сборището било казано да забравят за съществуването й. Семейството на Грифит, обаче, предавало през поколенията не само знанието за съществуването й, но и древната магия, която отваря вратата й.