„Но отварянето на вратата не е най-големия ти проблем — сериозно му бе казал Грифит. — Тъй като тази стая е била използвана за призоваване на тъмните сили, тяхната същина е попила в стаята. В мига, в който стъпиш в стаята, те ще се опитат да те накарат да ги освободиш. Нямам време да те науча на магията, която ще те пази от тях, така че просто ще трябва да не се поддаваш на съблазните или заплахите им. Нашият народ вече не е привикнал да ги направлява и, ако те се изплъзнат на свобода, няма да можем да се защитим срещу тях.“
Лусиен много добре знаеше за какво говори Грифит, след като вече си бе имал работа с демоничната магия на Гейлън. Освен това разбираше каква опасност ще представляват развързаните на свобода тъмни сили. След като веднъж човечеството бъдеше съблазнено или заплашено да ги признае, те щяха да бъдат съживени. А когато това се случеше щеше да бъде нарушено цялото равновесие на природата.
„Но това няма да се случи — успокои се Лусиен. — Справих се с демона на Гейлън, като се съсредоточих върху силата на любовта на Ариел. По същия начин ще спася и Арманд.“
Разбира се, когато се би с демона в него беше кристала. Фактът, че сега той не беше в него, го притесняваше, но Лусиен отказа да се поддаде на собствените си съмнения. Снощи се бе обвързал с Ариел. Нямаше нужда от кристала, за да привлече силата на любовта й, защото в себе си носеше самата същност на душата й.
Като се убеди, че никой не пази пещерата, той притича през поляната и се мушна във входа. Имаше точно един час преди първото докосване на нощта, за да спаси Арманд, да го отведе при Грифит, който бе обещал да го пази и да се върне при Ариел.
През целия си живот бе благоговял пред тази пещера, но сега едва я забеляза. Бръкна в магьосническата си кесия и извади двете шишенца, които му бе дал Грифит. Като отвори едното, което съдържаше някаква тъмна течност, той лисна съдържанието му върху южната стена и каза първата част от заклинанието на Грифит. Незабавно в стената пред него зина тъмен отвор. Това беше входа към стаята, но трябваше да я освети, за да може да вижда в нея.
Като отвори второто шишенце, пълно с бистра течност, той го плисна към дупката, произнасяйки втората част от заклинанието. Веднага, след като завърши магията, тъмнината премина в лунно сияние, което разкри тайната стая.
Огледа я и ахна удивен. Пещерата беше красива заради блещукащата й, фосфоресцираща вътрешност, но стаята беше далеч по-красива. Тя също бе покрита с кристали, но те имаха блясъка на полиран абанос. Докато в пещерата цареше мирна тишина, стаята беше изпълнена с примамливи шепоти и въздишки, сякаш се чуваха любовници, потънали в ласките си посред нощ.
Напомни си, че въпреки красотата й, тя си остава опасна и трябва да отбягва съблазните. Но щом пристъпи в стаята предупреждението му се стори абсурдно. Стаята сякаш го галеше физически. Почувства се шокиран и в същото време очарован, когато откри, че се е възбудил. Потрепера когато невидима ръка погали ерекцията му, докато също тъй невидима сирена нашепваше еротични предложения в ухото му. Казваше му, че сако ако повярва в нея, ще изпълни всичките му желания.
Може би щеше да се поддаде на злите съблазни на пещерата, ако миналата нощ не бе дал на Ариел същото обещание. Но думите го върнаха към реалността. Стаята явно почувства, че губи контрол над него, защото шепота на сирените изведнъж премина в писъци, които го заплашваха с отвратителни форми на смърт, ако не ги признае.
Затвори очи и мислено се съсредоточи, докато извикваше образа на Ариел. Щом той се избистри в ума му, той отвори сърцето и душата си за любовта й. Те се вляха в него и стаята, като издаде един последен писък, потъна в такава дълбока тишина, сякаш се намираше в гробница.
Отвори очи и бързо потърси къде е Арманд. Отначало му се стори, че го няма тук, но след това го видя да лежи на пода. Втурна се към него и докато коленичеше, почувства, че го обхваща страх. Арманд беше толкова неподвижен, че Лусиен отначало го взе за мъртъв.
Притисна ръка до шията му и с облекчение откри силен пулс. Или Гейлън го бе поставил в състояние на транс, или силния отговор на стаята към отказа на Лусиен бяха предизвикали загубата му на съзнание. Каквато и да беше причината, това затрудняваше спасяването му, защото означаваше, че ще трябва да го носи.