Инстинктивно измъкна кристала изпод блузата си. Лусиен й бе казал, че единственият му шанс да победи Гейлън е да привлече силата на любовта й. Като стисна кристала с две ръце, тя започна да повтаря:
— Обичам те, Лусиен! Обичам те!
Силите на Лусиен отслабваха. Знаеше, че е само въпрос на време Гейлън да го победи. Но изведнъж почувства неочакван прилив на сила, по-голяма от всичко, което бе изпитвал някога.
Вниманието му беше до такава степен съсредоточено върху Гейлън, че за миг не можа да разбере откъде идва тя. Но след това чу думите на Ариел и един бърз поглед към нея му показа, че тя му пращаше любовта си посредством кристала.
Почувства се объркан, защото единственият начин, по който Ариел можеше да му помогне посредством кристала, бе ако наистина го обичаше. Но това беше невъзможно, защото, ако тя го обичаше, преди всичко никога нямаше да го предаде.
Но сега не беше време да обмисля този въпрос, реши той, като върна вниманието си към Гейлън. Истинска или не, любовта й му даваше несравнима сила.
Изглежда Гейлън бе прочел мислите му, защото неочаквано каза:
— Тя не може да ти помогне, Лусиен.
Докато говореше, той бръкна в десния си джоб. Когато извади ръката си, Лусиен почувства как краката му се подкосяват. Гейлън стискаше пет-шест черни кристала от тайната стая.
— Ариел, бягай оттук! — изрева той, докато Гейлън хвърляше кристалите на пода.
Едва бе изрекъл тези думи, когато последва силна експлозия и стаята се изпълни с такава смрад, че дъхът му секна. Миг по-късно в центъра на стаята се скупчиха шест малки демона, досущ като този, който бе видял в спалнята на Ариел. Разликата обаче беше там, че Гейлън бе им дал реалност. Нямаше начин, по който да ги победи.
— Ариел, махай се! — отново извика той, докато Гейлън мърмореше някакви неразбираеми думи. Три от демоните се втурнаха към нея, а останалите три — към него.
Но предупреждението му дойде твърде късно. Ариел беше заградена до печката. Очите й се бяха ококорили от ужас, а лицето й беше бяло платно, докато гледаше надолу към демоните.
Лусиен искаше да й се притече на помощ, но той също бе обграден от демони. Два от тях се вкопчиха в краката му, хапейки го яростно през плата на джинсите, докато третият подскочи във въздуха и се хвърли към гърлото му. Лусиен го удари с юмрук с такава сила, че демонът се преметна три пъти. В края на третото салто, обаче, той се изправи и полетя обратно към него, скърцайки със зъби. Лусиен го изчака да се приближи и приклекна. Докато демонът прелиташе над него, той стовари юмруците си върху другите два, отхвърляйки ги от краката си. След това се втурна към Ариел.
Един от демоните се бе впил в крака й, докато другите два теглеха косата й. Това, което най-много го удиви, бе, че тя изобщо не се опитваше да се бори с тях. Беше стиснала здраво очи и, вкопчена в кристала, отчаяно повтаряше:
— Обичам те, Лусиен.
Лусиен почувства как неговите демони се нахвърлят върху гърба му тъкмо когато стигна до нея. Не има обърна внимание. Изрита този, който беше на крака на Ариел и изблъска двата демона, хванали косата й. След това я избута зад гърба си и се обърна, така че да посреща атаките на шестте демона.
— Е, какво ще правиш сега, Лусиен? — подразни го Гейлън, застанал зад демоните с ръце на кръста. — Не можеш да ги победиш, а щом приключат с теб, тя е тяхна. Искаш ли да ти кажа какво ще направят с нея?
— Лусиен, не го слушай! — каза Ариел, като промуши ръка под мишницата му и застана до него. — Можем да ги победим!
— Да ги победите? — повтори Гейлън през бурен смях. — Само една простосмъртна може да бъде такъв оптимист, но ти знаеш истината, нали, Лусиен.
— Да — спокойно отвърна Лусиен, като отново се съсредоточи върху любовта на Ариел. — Можем да победим и тях, и теб, Гейлън, защото Ариел е моя жена. На наша страна е любовта. Ти имаш само злото.
— Не! — изкрещя Гейлън и, като вдигна Лусиен във въздуха, го запрати през стаята. — Не!
Още докато Гейлън го вдигаше във въздуха, Лусиен се съсредоточи върху любовта на Ариел, събирайки всяка капка сила от нея. В мига, в който докосна пода, той изпрати мислено цялата тази любов към ума на Гейлън.
Очите на Гейлън се разшириха от ужасена изненада, а устата му се отвори, сякаш да изкрещи. Но преди да успее да издаде звук, той се строполи на пода и в същия миг демоните изчезнаха.
Лусиен болезнено се надигна на крака и закуца към Гейлън. Не си направи труда да проверява дали е жив, защото знаеше, че само е изгубил съзнание. Любовта никога не би могла да убие.
— О, Боже, Лусиен! Добре ли си? — извика Ариел и, като се втурна към него, се опита да го прегърне.