Нищо не би харесало повече на Лусиен от това да я придърпа в обятията си, да я притисне към себе си и да се потопи в любовта, която чувстваше, че струи от нея. Но, докато гледаше набразденото й от сълзи лице, той разбра, че любовта й към него не беше истинска. Ако беше, тя преди всичко нямаше да го предаде.
Хвана ръцете й, отблъсна я от себе си и каза кратко:
— Добре съм, както и брат ти, когото аз спасявах, докато ти ме предаваше на Гейлън. Събери си нещата и ще те отведа при него. Колкото по-скоро и двамата ми се махнете от главата, толкова по-добре.
— Лусиен, знам, че те е яд на мен и имаш пълното право за това — каза Ариел, смазана от това, че я бе отхвърлил. Но след това, което бе направила, не можеше да очаква друго от него. Лусиен беше прав. Беше го предала. — Сгреших, но, докато те гледах как се биеш с Гейлън, разбрах колко много те обичам и мисля, че ти също ме обичаш. Не можеш ли да намериш в сърцето си прошка за мен? Можеш ли да ни дадеш още една възможност?
— Да ти простя ли? — пренебрежително повтори той. — Обвързах се с теб, Ариел. Споделих с теб самата си същност, а ти ме предаде.
— Знам — рече тя, с плувнали в сълзи очи. — Но ако просто ми беше обяснил какво става, вероятно щяха да разбера защо точно правя това, което искаше от мен.
Лусиен поклати гневно глава.
— Нима не разбираш? Няма значение защо го правиш. Факт е, че ти направих любовна магия и тя не сработи по-добре с теб, отколкото тази, която баща ми бе направил на майка ми. Ти си простосмъртна и на твоята любов не може да се разчита.
— Добре, какво очакваше от мен? — запита Ариел, сама започваща да изпада в гняв. — Дори преди да ми направиш любовната магия, ти ми каза, че ще ме изоставиш и то не поради някаква друга причина, а само защото съм простосмъртна. Ако искаш да можеш да разчиташ на нечия любов, тогава трябва да му дадеш причина, поради която самият той да ти вярва. Не ми се иска да ти го казвам, Лусиен, но не мисля, че обещанието за изоставяне може да вдъхне повече вяра на една вещица или на един магьосник, отколкото на една простосмъртна. Освен това не е честно да съдиш за мен по действията на майка си — буйно продължи тя. — По същата логика бих могла да кажа, че всичко магьосници са лоши, защото Гейлън е лош. Това е лицемерие, Лусиен, и ти би трябвало най-добре да го разбираш.
— Приключи ли? — попита я той с ядно изражение.
Ариел го изгледа продължително, осъзнавайки, че нищо от това, което бе казала, не бе го променило. Дори да не го бе предала, пак щяха да стигнат до това противопоставяне. Проблемът нямаше нищо общо с нея. Проблемът засягаше само майка му.
— Да, Лусиен, за съжаление свърших — уморено рече тя. — Вече опаковах нещата си и натоварих куфара си в колата. Ще се радвам да ме заведеш при брат ми, защото колкото по-бързо се махнеш от живота ми, толкова по-добре.
При тези думи тя се обърна и излезе от кухнята. Лусиен остана загледан в празната врата, обзет от гняв, разочарование и, колкото и странно да звучеше, смущение.
Подскочи, когато някой заговори зад него:
— Тя има доста разум за простосмъртна.
Лусиен се обърна и се намръщи, щом видя Себастиан Моран облегнат на касата на задната врата.
— Как влезе без покана? Или тя ме е предала и на тебе?
Себастиан повдигна вежди.
— Хората от семейството не се нуждаят от покана, за да влязат.
Лусиен примигна, сигурен, че не го е разбрал правилно.
— От семейството ли?
Себастиан кимна утвърдително.
— Ние сме братовчеди, Лусиен. Роднини сме, макар и далечни. Ще обсъдим това по-късно. Докато водиш простосмъртната при брат й, аз ще се погрижа за Гейлън.
— Какво ще правиш с него? — попита Лусиен, като погледна към Гейлън.
— Засега просто ще отнема силата му. Съдбата му ще бъде решена по-късно. Погрижи се за простосмъртната и се връщай. След това ще поговорим.
— Няма да мога, Себастиан. Аз съм изгнаник, нали помниш? За да стъпя на земята на сборището ми трябва покана от някой, който живее тук.
— Аз живея тук и те каня да дойдеш.
— Ами другите прокудени? Ще поканиш ли и тях?
Себастиан отново повдигна вежди.
— Те няма да могат да се върнат по домовете си, а семействата и приятелите им ще продължат да ги отбягват.
— Могат да останат тук — каза Лусиен, тъй като от собствен опит знаеше, че дори за един прокълнат е по-добре да бъде на земята на сборището, отколкото извън нея.
— Тогава считай, че всички те са поканени.
Лусиен кимна.
— Тук ли ще бъдеш, когато се върна?
— Ако ме няма, изчакай ме. Ще дойда веднага, щом мога.
— И ще ми кажеш всичко?
— Да, Лусиен, ще ти кажа всичко — рече Себастиан, като вдигна Гейлън от пода и го метна на рамото си.