— Пак ти повтарям, че тези неща можеш да научиш само от нея — поклати глава Себастиан. — Всичко, което мога да ти кажа е, че когато дядо ти умря, в съвета последваха множество спорове дали да ти позволят да водиш сборището. Смятаха, че поради факта, че си наполовина простосмъртен, твоята лоялност ще бъде разкъсвана между сборището и света на човеците.
— Но това е абсурд! — разгневено заяви Лусиен.
— Те не го смятаха за абсурдно — спокойно отвърна Себастиан. — Помни, Лусиен, ти си единствен. В нашата история няма друг със смесена кръв. Никой не е знаел какво да очаква от теб. Ето защо съветът постигна съгласие да се срещнеш на двубой с Гейлън, когато той оспори правото ти на поста на висш свещеник. Искаха да видят дали си в състояние да бъдеш пълнокръвен магьосник. Когато изгуби, те почувстваха, че ще бъде в интерес на сборището Гейлън да заеме мястото ти.
— Само че Гейлън победи с измама — стегнато заяви Лусиен.
— По онова време съветът вярваше, че двубоят е бил честен, а когато отказа да се примириш с победата и избра изгнанието, те сметнаха, че са взели правилното решение. Бяха сигурни, че не искаш да се закълнеш във вярност на Гейлън заради връзките си със света на простосмъртните.
— Не мога да повярвам! — възкликна Лусиен. — Посветих на сборището целия си живот, а съветът си прави произволни решение за лоялността ми, основани само на факта, че майка ми е простосмъртна!
— Знам, че звучи нечестно, но пак ти повтарям, че си единствен и, следователно, представляваш неизвестна величина — защити се Себастиан. — Трябваше преди всичко да мислят за добруването на сборището и просто не знаеха какво да очакват от теб. Ето защо през цялото време не губеха следите ти.
— Те са ме шпионирали?
— Мисля, че звучи по-добре, ако кажем, че са те държали под око.
Лусиен изруга цветисто.
— Изненадан съм, че не са ме лишили от силите ми, след като са ме сметнали за толкова недостоен за доверие.
Себастиан се размърда неудобно в креслото си.
— Всъщност подразбрах, че е имало някакво подобно решени, но то е гласяло, че ще те оставят на мира, докато не се докаже, че представляваш опасност.
— Какво щастие, че са ми оказали честта да се поколебаят! — саркастично провлече Лусиен.
Себастиан се намръщи.
— Виж, Лусиен. Знам, че това, което се случи с теб е несправедливо, но опитай се да се поставиш на мястото на членовете на съвета. Цялото ни съществуване се крепи на лоялността и тайната. Добруването на една личност е без значение, когато става дума за сигурността на сборищата.
Лусиен понечи да му възрази, но не можа. Беше взел същото решение, когато направи любовната магия на Ариел, като по този начин бе пожертвал и нея, и себе си заради сборището.
Обаче все още беше раздразнен и затова каза:
— Кога съветът разбра, че Гейлън е магьосник-измамник?
— Станаха подозрителни, след като Гейлън изгони баща си. Когато го попитаха защо, той заяви, че баща му му завиждал и се опитвал да се намесва във вътрешните работи на сборището. Тъй като магьосникът е всецяло отдаден на детето си, версията за завистта просто не прозвуча истински. Съветът реши да ме изпрати да проуча ситуацията и не ми отне много време да разбера, че Гейлън използва Старите магии.
Лусиен отвори уста да заговори, но Себастиан вдигна ръка.
— Остави ме да довърша, Лусиен, и след това ще отговоря на въпросите ти. Както казах, разбрах за Гейлън, а знаех, че съгласно висшия закон сборището е обречено. Но знаех също така, че унищожението на сборището ще бъде началото на края на цялата ни раса. Ние наистина сме на границата на изчезването, Лусиен. Вашето сборище е в много по-добро положение от повечето други, защото не сте преживели разрушенията на двете световни войни през това столетие. Можем да се пазим от простосмъртните, но не можем да се защитим от оръжията на войната и особено от бомбите. Страдахме така, както и останала Европа и изгубихме много от нашите хора.
— Значи слуховете за изчезването ни са верни? — попита Лусиен.
— По верни, отколкото би искал да повярваш — мрачно отвърна Себастиан. — Във всеки случай успях да открия, че Гейлън не е въвлякъл сборището в използването на Старите магии, така че само той представлява истинска заплаха. За нещастие всички му се бяха заклели в преданост, така че не можеха да се опълчат срещу него. Съветът не можеше да направи нищо, тъй като на висшите свещеници им е забранено да се намесват във вътрешните дела на друго сборище, освен своето.
— Мисля, че можеха да вдигнат забраната при обстоятелства както случая с Гейлън — сухо отбеляза Лусиен.
— От особена важност е всяко сборище да поддържа автономията си — поклати глава Себастиан. — Гейлън беше достатъчно опасен, но можеш да си представиш какво щеше да се случи, ако можеше да се намесва в другите сборища и ако бе успял да ги превземе? Единственият начин да не се позволи това никога да не се случва е като не се вдига забраната, независимо от обстоятелствата.