— Да, той беше изключение, Ариел.
— Какво стана с него? — попита тя.
— Бяха отнети всичките му сили и бе изтрита почти цялата му памет, с изключение на някои основни части. Сега е като дете и подобно на дете ще бъде учен да води живот, който подобава на един магьосник.
Ариел реши, че това й харесва как звучи. Наказанието беше цивилизовано и можеше истински да превърне Гейлън в пълнокръвен член на обществото му.
— Имам един последен въпрос. Защо имената на всички в сборището започват с буквите М-О-Р?
Лусиен се засмя и Ариел бе възхитена от този звук. За първи път го чуваше.
— Малко е сложно, но ще се опитам да ти обясня. Буквата М е лесна за разбиране. Тя е тринадесетата буква в азбуката и символизира първоначалните тринадесет сборища. Буквата О е петнадесетата, а Р — осемнадесетата. (В българската азбука Р е седемнадесетата буква, но в английската R е осемнадесетата. Останалите две букви запазват позициите си. — Б. пр.) Като събереш тринадесет, петнадесет и осемнадесет получаваш четиридесет и шест. Събираш четири и шест и получаваш десет. Нулата автоматично отпада и остава числото 1. То е символично, защото означава, че всички в сборището са обединени в едно. Разбра ли ме?
Ариел не му отговори. Гледаше го, неспособна да откъсне очи от лицето му. Тя го обичаше, той й предлагаше живот с него. Можеше ли да бъде жената, която му беше нужна, за да постигне целта си? Дали щеше да й стигне любовта й?
„Да — прошепна вътрешният й глас. — Да!“
В този миг Ариел разбра, че, дори да искаше, не можеше да изостави Лусиен. Той беше за нея като въздуха и светлината. Без него щеше да се съсухри и да умре. А дали беше подходяща да му бъде жена? Е, ако се провалеше, нямаше да бъде защото не е опитала.
— Не знам дали го разбрах — каза тя, — но предполагам, че ще имаш достатъчно време през всичките следващи години да ми го повтаряш, докато накрая го проумея.
Лусиен застина и я изгледа внимателно.
— Това да ли беше, Ариел? Искаш ли да дойдеш с мен в Сенктюъри? Искаш ли да бъдеш моя жена и да ми родиш деца?
— Да! — каза тя и, като стана от стола си, изтича до него и се хвърли в обятията му. — И ако някога ме изоставиш, Лусиен Моргрет, ще те намеря и ще те прокълна.
За пръв път в нейно присъствие той се разсмя — разсмя се истински — и звукът беше толкова богат и красив, че на очите й се показаха сълзи.
— Обичам те, Лусиен.
— О, Ариел, и аз те обичам — прошепна той, като наведе глава да я целуне и плъзна ръце надолу по тялото й в любовна ласка. Когато ръцете му достигнаха корема й, Лусиен се отдръпна и я зяпна:
— Ти си бременна! Имаш близнаци! Никога в историята на магьосниците и вещиците не е имало близнаци!
— Лусиен, сигурно си луд — възрази Ариел. — Даже да съм бременна, има още доста време, преди да може да бъде открито дори с тест.
— Магьосникът винаги пръв разбира кога жена му е бременна, Ариел. Повярвай ми, ще имаш близнаци.
— Как ти се струва това? — нервно го попита тя.
— Чудесно е — промърмори той и го доказа с целувка.
— Да вървим у дома — прошепна тя, когато накрая той я пусна да си поеме дъх. — Предстои ни много работа, ако ще ходим в сборището, за да търсим простосмъртни съпрузи, и знаеш ли кой мисля, че ще бъде подходящ за първия ни експеримент?
— Кой? — снизходително попита той.
— Шана.
— Шана ли? — скептично повтори той. — Не знам, Ариел. Шана е бунтовник. Не съм сигурен, че светът на простосмъртните е готов за нея.
— О, повярвай ми, готов е, Лусиен. Простосмъртните мъже най-много обичат предизвикателствата, а Шана определено ще бъде предизвикателство.
— Ще го обмислим по-късно — каза той, като я целуна още веднъж. — Засега искам да се съсредоточа върху красивата простосмъртна, която се съгласи да стане моя жена и да ми роди деца.
Лусиен вдигна рязко глава и я изгледа с невярващ поглед.
— Ариел, знаеш ли, че може би аз съм първият магьосник, който произнася тези думи?
— Кои думи?
— „Децата ми.“ Не дете, Ариел. Деца.