Но имаше още една наложителна причина, която го караше да подхожда с неохота. Съществуваше само един-единствен начин да изгради мисловната връзка, която би му позволила да я управлява. Трябваше да прави любов с нея. Не физически, разбира се. Едно благословено предимство на магьосниците бе възможността да я посети в съня й и да я люби страстно, без дори да я докосне. Щеше да установи емоционален контрол над нея. Проблемът беше там, че за да заработи магията, той трябваше да й позволи тя също да установи емоционален контрол над него.
Играеше си с огъня и добре го знаеше. Магьосникът си позволяваше един-единствен път да попадне под контрола на някоя вещица и това беше само тогава, когато беше сигурен, че тя ще му е спътник в живота. Само че Ариел не беше вещица. Тя беше човек, а той нямаше никакво намерение да прекара живота си с простосмъртна. Но единственият начин да прекара живота си с някоя вещица бе да се върне обратно в сборището. А единственият начин за това бе да докаже, че Гейлън е покварен. Заради това бе изпратил Арманд в сборището. Надяваше се, че простосмъртния ще успее да му набави нужното доказателство.
Но изглежда, че Гейлън бе заловил Арманд и само от Лусиен зависеше спасението му. Най-лошият вариант бе, ако Гейлън го убиеше, а Лусиен бе по-скоро съгласен да умре, отколкото да продължи да живее по начина, по който живееше сега.
Остави ума си да се върне към плана, който започна да се оформя в мига, в който видя, че подхвърлената монета показва ези. Основната спънка бе получаването на достъп до земите на сборището. Когато се досети за решението на проблема не можа да повярва колко просто е то. За да влезе вътре му бе достатъчна поканата на някой, който живее там. Следователно всичко, което бе нужно, бе Ариел да се установи там. След това тя би могла да го покани и той щеше да може да идва и да си отива когато поиска. Дори не се боеше, че ще бъде разпознат, тъй като магията, която му бе направил Гейлън, държеше всички настрана от него.
Но за да се приведе плана в действие Ариел трябваше да си наеме къща. Единственият свободен за отдаване под наем дом в пределите на сборището бе неговата семейна къща и понеже можеше да се предположи, че Арманд я е наел, тя отпадаше като възможност. А ако беше свободна, значи Гейлън се беше добрал до Арманд и тогава Лусиен можеше да приведе плана си в действие.
Почувства изблик на вина, щом откри, че се надява къщата да е свободна. Макар да беше непреднамерена проява на зла воля спрямо Арманд Дантес, това противоречеше на всичко, в което вярваше. Разумът му напомни, че като въвлича Ариел, той я поставя в опасност. Но тя би била в много по-голяма опасност, ако я оставеше сама да се оправя с Гейлън. Посредством плана си щеше да й осигури известна защита.
Но преди да може да я използва, трябваше да я омагьоса. Докосна кристала, за да се увери, че е заспала. Ариел спеше. Моргрет стана, отиде в дневната и легна на канапето. Вече бе напръскал билето върху възглавницата й, така че всичко, което трябваше да направи бе да влезе в съня й и да я люби. Затвори очи и стисна кристала. След това остави ума си да се слее с този на Ариел.
Глава трета
„Лежа във мрака непрогледен,
сънувам чуден, страшен блян
до днес от никой не видян.“
Едгар Алън По, „Гарван“
Ариел се размърда неспокойно в леглото си. Чувстваше се така, сякаш някой я викаше, зовеше. Дъхът й сепна, щом се претърколи по гръб, отвори очи и видя, че гледа към Лусиен. Той стоеше до леглото с похотлив поглед и предизвикателна усмивка.
Когато той повдигна завивката и бавно я смъкна в краката, Ариел потръпна в очакване. Щеше да прави любов с нея. Тя искаше той да я люби, осъзна Ариел и потрепери чувствено.
Горещият му поглед се плъзна по тялото. Ариел простена, щом върховете на пръстите му очертаха ареолата на едната й гърда през коприната на нощницата. Простена отново, щом Лусиен докосна другата й гърда.
Копнееше да докосне зърната й, но, преди да успее да изкаже желанието си, ръката му се плъзна надолу, към пресечната точка на бедрата й. Ариел простена тихо и неспокойно размърда крака, докато той очертаваше обърнатия надолу триъгълник от руси къдри през коприната. Защо я мъчеше така? Защо просто не правеше любов с нея?
„Защото това е увертюрата“, отвърна безмълвно Лусиен.