И при все това не би отговаряло на действителността, ако бихме си го представяли като някакъв начумерен мизантроп напротив, той беше извънредно, дори детински весел човек, надарен с чисто англосаксонско чувство за хумор, по характер тъкмо това, което англичаните наричат „boyish“63 — той начаса се оказваше запознат с всички синове на Албион, пристигнали в Лайпциг било като туристи, било като безделни скитници из континента или като ревностни почитатели на музиката, говореше с тях на езика им, напълно сроден с лексикона на събеседника си, talking nonsense64 с истинско удоволствие, имитираше много комично техните опити да се обясняват на немски, техния акцент и извънредно коректното им неумение да си служат с говоримия език и тяхната слабост като чужденци, често да употребяват твърде книжното местоимение „онзи, онова“, да казват например: „разгледайте онова“, когато са искали да кажат само: „вижте това“! А и на вид той никак не се отличаваше от тях — досега не съм споменал нищо за външността му. Тя беше много добра и въпреки доста сиромашкото си и винаги едно и също облекло, което възможностите му го принуждаваха да носи, той изглеждаше елегантен, господарски спортно-небрежен. Имаше интересни черти, чийто просто благороден характер само донякъде се накърняваше от леко несигурната и малко мекушаво очертана уста, каквато често съм наблюдавал у силезийците. Висок, широкоплещест, с тесни бедра и дълги крака, той неизменно беше в едни и същи карирани, доста овехтели вече бричове, дълги вълнени чорапи, жълти спортни обувки, груба ленена риза с отворена яка и някаква дрешка връз нея с неопределен вече цвят и окъсели ръкави. Но ръцете му бяха изящни, с дълги, аристократични пръсти, с красиво оформени, овални, изпъкнали нокти и цялата му изобщо осанка беше тъй неоспоримо джентълменска, че той можеше да си позволява в това свое всекидневно, съвсем не салонно одеяние да се явява в общества, при които вечерното облекло бе задължително — на жените той се харесваше така дори повече, отколкото неговите съперници в коректно черно и бяло и на подобни приеми човек можеше да го види заобиколен от нескрито възхитен женски свят.