Странно развълнуван и смутен от неговите думи, аз не се решавах да го погледна, макар че ми се искаше да го сторя. Какво изпитваше човек всеки път, когато той говореше за неща от чувствената област, загатнах вече по-рано. Но той никога не се беше отпускал толкова на тази тема и на мене ми се струваше, че този път в думите му имаше някаква необичайна за него изричност, някаква лека безтактност по отношение на него самия, следователно и по отношение на събеседника му, и това, заедно със съзнанието, че той казваше всичко с помътнели от главоболието очи, ме силно тревожеше. Но смисълът на неговите изказвания будеше у мене пълно разбиране.
— Добре го изрева, лъве! — рекох аз, колкото ми беше възможно по-весело. — Това наричам аз да се турне пръста на раната! Не, с дявола ти нямаш нищо общо. На тебе, не ще и дума, ти е ясно, нали, че сега говореше много повече като хуманист, отколкото като богослов.
— Нека по-добре кажем: като психолог — отвърна той. — Неутрално, средно съсловие. Но това са, струва ми се, най-правдолюбивите хора.
— А какво би било — предложих аз, — ако ние веднъж седнем и се поразговорим съвсем просто на лична и гражданска тема? Иска ми се да ти съобщя, че възнамерявам…
И аз му казах какво възнамерявах, разказах му за Елена, как съм се запознал с нея, как сме се сближили. И ако чрез това бих могъл да го настроя за по-сърдечни поздравления по този случай, рекох аз, нека бъде уверен, че предварително го освобождавам от участие в „разните там танци и обичаи“ на сватбата ми.
Моето съобщение го страшно развесели.
— Чудесно! — извика той. — Драги момко, ти се готвиш да встъпиш в законен брак. Каква почтена идея! Подобни неща винаги изненадват, при все че в това няма нищо неочаквано. Приеми моята благословия! But, if thou marry hang me by the neck, if horns that year miscarry!66
— Come, come, you talk greasily67 — отговорих аз с цитат от същата сцена. — Ако ти познаваше момичето и характера на нашия съюз, щеше да разбереш, че за моето спокойствие няма какво да се опасяваш и че, напротив, всичко това се прави за нашето бъдещо спокойствие и мир, за едно тихо и несмущавано щастие.
— Не се съмнявам — каза той. — И не се съмнявам, че ще успееш.
За миг изглеждаше, че му се иска да ми стисне ръката, но се въздържа да го стори. Разговорът се прекъсна за малко, а когато тръгнахме да се връщаме, ние отново се върнахме на главната тема — на проектираната опера, по-точно на сцената от четвърто действие, от чийто текст разменяхме преди малко шеги сцената беше една от тези, които исках непременно да съкратя. Словесната престрелка в нея беше твърде шокираща и при това за хода на действието съвършено ненужна. Съкращения във всеки случай се налагаха. Една комедия не бива да трае четири часа — това беше и си оставаше главното възражение против „Майсторите певци“. Но Адриан, изглежда, се беше спрял тъкмо на „old sayings“68 на Розалина и Бойе, на „Thou can’st not hit it, hit it, hit it“69 и пр., които смяташе да използува при контрапункта в увертюрата, и се пазареше буквално за всеки епизод, макар да се разсмя, когато казах, че ми напомня Кречмаровия Байсел и неговия наивен жар да превръща в музика половината свят. Впрочем той заяви, че това сравнение ни най-малко не го смущава. У него и досега се било запазило нещо от хумористичното уважение, което още от първото чуване почувствувал към този чудат основоположник и новатор в музиката. Колкото и да било чудно, той всъщност никога не преставал да мисли за него, а напоследък мислел още по-често от когато и да било.
66
Но ако се ожениш, отрежи ми главата, ако до една година не ти сложат рогата (англ.). — Б.пр.