Аз. — Много ви приличат тия приказки. Държанецът е учил, види се, medicinam.
Той. — Не повече, отколкото ти theologiam, искам да кажа: откъслечно и съвсем специализирано. Ще отречеш ли, че и ти също си изучавал най-добрите от изкуствата и науките само като тесен специалист и любител? Твоят интерес се е отнасял — до мене. Крайно съм ти признателен. Но можех ли аз, приятелят и държанецът на Есмералда, като такъв поне ти ме виждаш, да не се интересувам особено от въпросната, тъй непосредствено свързана и близка област на медицината и да не се поизпраксам в нея? Действително в тази област аз следя постоянно и с най-голямо внимание всички най-нови изследвания и резултати. Item, някои doctores твърдят и се кълнат във всичко свято, че сред този дребосък сигурно има специалисти по мозъка, любители на церебралната сфера, с една дума, че тук имаме virus nerveux98. Но те имат много здраве. Тъкмо обратното. Мозъкът е, който жадува за тяхното идване и го очаква с нетърпение, както и ти моето, мозъкът е, който ги призовава, притегля към себе си и сякаш едва дочаква. А знаеш ли какво казва философът в „De anima99“? — „Всяко действие се насочва срещу онзи, който предварително е готов да го претърпи.“ Ти виждаш следователно, че всичко зависи от предразположението, от готовността, от призива. Че някои хора са повече наклонни към магьоснически действия от други и че ние умеем да ги откриваме, за това споменават и почтените автори на „Malleus“100.
Аз. — Клеветник! Аз не съм от твоята клиентела. И никога не съм те канил.
Той. — Ах, ах, набедената невинност! Нима клиентът на моите малки, който би заради тях такъв дълъг път, не беше предупреден? Но в избора на своите лекари ти прояви сигурен инстинкт.
Аз. — Намерих ги в адресния указател. Та кого да попитам? И можеше ли някой предварително да ми каже, че така ще ме изоставят? Какво направихте вие с двамата мои лекари?
Той. — Отстранихме ги, отстранихме ги. О, ние отстранихме тези некадърници естествено в твой интерес. И то тъкмо в необходимия момент, нито много рано, нито много късно, тъкмо когато дадоха с шарлатаниите си нужната насока на работата. Да бяхме ги оставили, те щяха да похабят този прекрасен случай. Ние ги оставихме да провокират болестта — и край, прогонихме ги. Щом със специфичното си лекуване достатъчно ограничиха първата, кожно проявена, обща инфилтрация и с това дадоха мощен тласък за метастаза нагоре, тяхната работа беше свършена, те трябваше да се махнат. Тези наивници не знаят, а и да знаят, не могат нищо да променят, че с общото лекуване насочените нагоре метавенерически процеси особено се ускоряват. Наистина, когато и в ранните стадии не се вземат никакви мерки, резултатът е често пак същият, така че както и да го въртиш, все погрешно излиза. Ние по никакъв начин не биваше да позволим на тия шарлатани да продължат провокацията. Постепенното възстановяване на общата инфилтрация трябваше да се предостави на времето, за да протече развоят горе бавно, за да ти се осигурят години, десетилетия, цял пясъчен часовник прекрасно, чародейно, дяволски гениално време. Днес, четири години след като пипна това нещо, там горе у тебе се е лекичко очертало едно мъничко местенце — но огнището е вече налице, налице е лабораторията на моите малки, които по ликворен, воден, така да се каже, път са се добрали дотам, налице е мястото на началното опиянение.
Аз. — Хванах ли те, глупако? Сам се издаваш и ми посочваш мястото в моя мозък, болестното огнище, в което се поражда твоят недействителен образ без това огнище от тебе нямаше да има и помен. Ти сам ми издаваш, че в трескавото си възбуждение аз те виждам и чувам наистина, но ти си пред мене само едно празно бълнуване.
Той. — И това било логика! Глупчо, тъкмо обратното. Не аз съм продукт на мозъчното огнище у тебе, а огнището те прави годен, разбираш ли, годен да ме възприемаш — без него естествено ти нямаше да ме виждаш. Но нима заради това трябва да свързваш моето съществувание с твоя начеващ шемет? Принадлежа ли заради това аз към твоя субективен свят? Нищо подобно! Имай търпение, това, което става и се развива у тебе, ще те направи годен и за много по-други неща, то ще преодолее и много по-други препятствия и ще се издигне заедно с тебе над сковаността и задръжките ти. Веднъж да дойде разпети петък, оттам до Великден е близо! Почакай една, десет, дванадесет години, докато опиянението, докато ведрото отпадане на всички сковаващи те скрупули и съмнения стигне до своя апогей, тогава вече ще знаеш за какво плащаш, защо си се обещал на нас и телом, и духом. Тогава у теб sine pudore
100
Malleus maleficaram — Чукче за вещиците (лат.) — ръководство за съдебно разследване на вещици през Средните векове. — Б.пр.