И докато говори така, а дори и малко по-рано, гостът подобно на облак пак се видоизменя, но изглежда, че не забелязва това: той вече не язди страничната облегалка на канапето, а седи пак в ъгъла му като първоначалната мъжка проститутка, като бледния държанец с каскетче и зачервени очи. И вече казва с бавния си, носов актьорски глас:
— Сигурно ще се съгласиш вече да приключим нашия разговор и да вземем решение. Посветих ти доста време да си изясним нещата — ще трябва безпременно да ми зачетеш това. Но и ти си много занимателен случай, това ти признавам открито. Ние отрано сме спрели вниманието си върху тебе, върху твоя схватлив и надменен ум, върху твоите отлични ingenium и memoriam104. Тези способности те подтикнаха да изучаваш божествените науки, така поне ти го измисли в своето самомнение, но на тебе скоро ти се отщя да се наричаш теологус, захвърли светата запис под миндера и се залови оттогава с figuris, characteribus и incantationibus105 на музиката, което също ни доста хареса. Защото твоята надменност търсеше елементарност и ти възнамеряваше да я постигнеш в най-пригодната за тебе форма там, където като алгебрично вълшебство тя се съчетава с подходящи разсъждения и изчисления и все пак винаги се опълчва дръзко против всякакъв разум и трезвост. Но ние прекрасно знаехме, че ти си твърде умен и студен, и целомъдрен за тая стихия, ние прекрасно знаехме, че тебе те е яд на това и че този твой целомъдрен ум ти е ужасно омръзнал. Затова се погрижихме да ни паднеш в ръцете, искам да кажа, в ръцете на моите малки, на Есмералда, и да си навлечеш онова опиянение, онзи aphrodisiacum106 на мозъка, за който и тялото, и душата, и умът ти така страшно жадуваха. С една дума, между нас не е нужен вече никакъв „четвърти кръстопът“ в Шперската гора и никакъв „омагьосан кръг“. Ние сме си в договорни отношения и сме сключили сделка — ти си я скрепил с кръвта си и си се обещал на нас, ти си наш кръщелник — това мое посещение е във връзка вече с конфирмацията ти. Ти си получил време от нас, гениално време, чревато с дейност време, цели двадесет и четири години ab dato recessi107 — това е твоят срок. Щом те изтекат — но то е още толкова далече, такъв един срок е цяла вечност, — ние ще те приберем. В замяна на това дотогава ние ще ти се подчиняваме, ще те слушаме и адът ще ти бъде в помощ, но само ако се откажеш от всичко живо, от цялото небесно войнство и всички човеци, защото това е необходимо.
Аз (облъхнат от нетърпим студ). — Как? Това е нещо ново. Какво значи това условие?
Той. — Значи отказ. Че как иначе? Да не мислиш, че ревността съществува само във висините, а не и в бездните? На нас, нежно божие създание, си се ти обещал и дал дума. Ти не бива да обичаш.
Аз (не мога да сдържа смеха си). — Не бивало да обичам! Клети дяволе! Да не искаш да затвърдиш славата си на глупак и сам да си окачиш звънец като котката, та слагаш в основата на една сделка и обещание такова несигурно и двусмислено понятие като — любовта? Или дяволът иска да забрани похотта? Ако ли не, той ще трябва да се примири и със симпатията, и дори с нежността, иначе ще остане здраво измамен. Това, което аз си навлякох и заради което ти смяташ, че съм ти обещан — я кажи, кое е причината за него, ако не пак любовта, макар и по божие дозволение отровената от тебе? Съюзът, в който ти твърдиш, че сме встъпили, е възникнал, пак от любовта, глупако. Ти смяташ, че съм го желал и че съм навлязъл в гората до четвъртия кръстопът заради моето творчество. Но и творчеството, казват, не можело да мине без любов.
Той (смее се носово). — Дрън, дрън! Мога да те уверя, че твоите психологични извъртания при мен не минават повече от богословските! Психология — боже мили, та нима държиш още на нея? Ами че това е най-посредствен буржоазен деветнадесети век! На епохата й е дошло вече до гуша от психология и скоро всеки ще почне да се дразни от нея като бик от червения цвят и този, който се осмели да смущава живота с психология, веднага ще бъде цапнат по главата. Ние живеем, драги, във времена, които не желаят да бъдат шиканирани с психология… Но да оставим това. Моето условие беше ясно и почтено продиктувано от законната ревност на ада. Любовта е за теб забранена, тъй като тя стопля. Твоят живот трябва да бъде студен — затова ти не бива да обичаш никой човек. Та какво си мислиш? Опиянението ще остави духовните ти сили до последния момент незасегнати, то дори ще ги импулсира в известни моменти до лъчезарен екстаз — кое друго ще се изтощи тогава в края на краищата, ако не милата ти душа и безценни чувства? Едно общо охлаждане на твоя живот и на отношението ти към хората си е в природата на нещата — или по-право, то си е вече присъщо на природата ти, ние в никой случай не ти възлагаме нещо ново, моите малки не създават нищо ново и чуждо от тебе, те само засилват и хипертрофират всичко, което си ти. Нима у теб не се проявяваше и по-рано този хлад, както и бащиното ти главоболие, от което по-късно ще се развият болките на малката русалка? Студен те искаме ние, толкова студен, че дори пламъците на творчеството едва да са в състояние да те стоплят. И ти ще прибягваш до тях в своя жизнен студ…