Така говореше Адриан, докато пушеше усмихнат пурата си. Но аз апелирах към съвестта му и поисках от него да признае, че цялата тази неизвеждаща до нищо фантастика от цифри по никой начин не може да събуди у нас чувство за величието на бога, не може да предизвика някакво нравствено издигане. Всичко това изглежда по-скоро като някаква дяволска игра.
— Съгласи се — рекох му аз, — че страхотиите на физическия космос са в религиозно отношение съвършено непродуктивни. Какво благоговение и каква произлизаща от благоговението душевна култура може да възникне от представата за такава безмерна нелепица като експлодиращата вселена? Абсолютно никакви. Пиетет, благоговение, душевно благородство, религиозност са възможни само при човека, чрез човека, в рамките на земно-човешкото. Техният плод следва да бъде, може да бъде и ще бъде един религиозно обагрен хуманизъм, който се характеризира със своето чувство за трансцендентната тайна на човека, с гордото съзнание, че той е не само биологично същество, а че с решаващата част от своята същност принадлежи на един духовен свят, че на него е дадено абсолютното, идеята за истина, за свобода, за справедливост, че на него лежи задължението да се приближи до съвършеното. В този патос, в това задължение, в това благоговение на човека пред самия себе си — е бог в стоте милиарда галактики аз не го виждам.
— Тогава ти си против творението — отговори той — и против физическата природа, от която произхожда и човекът, и неговата духовност, каквато в края на краищата се намира и на други места в космоса. Физическият свят, това чудовищно светоустройство, което те толкова дразни, е безспорно предпоставка за нравствеността, без него тя би била безпочвена и може би доброто трябва да се нарече цвете на злото — une Peig du inal. Твоят homo Dei118 е в края на краищата — пък и не само в края на краищата, моля те да извиниш, а и преди всичко — един къс безобразна природа с известно, не особено щедро отмерено количество потенциална одухотвореност. Впрочем забавно е да се гледа колко много твоят хуманизъм, пък и всеки хуманизъм клони към средновековно-геоцентричното — очевидно по необходимост. Общо е мнението, че хуманизмът е приятел на науката, но той не е и не може да бъде такъв, защото не можем да смятаме предметите на науката за дяволски творения, без да виждаме същото и в самата наука. Това е средновековие. Средновековието беше геоцентрично и антропоцентрично. Църквата, в която то продължаваше да живее, се опълчи в хуманистичен дух срещу астрономичните познания, обяви ги за дяволски внушения и ги забрани в името на човека, застана от хуманност на страната на невежеството. Виждаш ли, твоят хуманизъм е чисто средновековие. За него си е най-подходяща космологията от кайзерсашернската камбанария, която води до астрология, до следене на планетното разположение, на констелацията и нейните благоприятни или пагубни предзнаменования и тя води до това напълно естествено и с право, защото вътрешната взаимна зависимост на телата от една тъй тясно свързана, забутана някъде в космоса групичка като нашата Слънчева система, интимно-съседското отношение между нейните части — е съвсем очевидно.
— За астрологичната конюнктура ние вече говорихме веднъж — вметнах аз. — Беше доста отдавна: разхождахме се около Кравешкото корито й говорехме за музика. Тогава ти защищаваше констелацията.
— Аз я защищавам и сега — отговори той. — Астрологичните времена са знаели много нещо. Те са знаели или са се догаждали за неща, до които така разширената днес наука отново стига. Че моровете, епидемиите, болестите имаха някаква връзка с положението на планетите, в това хората от ония времена бяха интуитивно уверени. Днес сме стигнали дотам, че се разисква дали някои зародиши, бактерии, организми, които предизвикват, да речем, инфлуенца на земята, не произхождат от други планети, например от Марс, Юпитер или Венера.
Заразните болести, епидемиите като „черната смърт“ — чумата, продължи той, не идвали навярно от нашата планета, толкова повече, че и самият изобщо живот почти сигурно не е възникнал на земята, а е дошъл отвън. Бил научил от най-добър източник, че животът произхождал от съседните планети, от Юпитер, Марс и Венера, които били обвити с несравнено по-благоприятна за него атмосфера, съдържаща много метан и амоняк. От тях или от една от тях, избора предоставял на мене, животът, било чрез космични снаряди, било просто поради налягането на светлината, стигнал до нашата безплодна и невинна дотогава планета. Следователно моят хуманистичен homo Dei, този венец на живота с цялата му задължителна духовност, бил по всяка вероятност продукт на плодородния блатен газ на някое съседно светило.
117
Всички горни сведения за космоса са днес вече доста остарели. С помощта на съвременни телескопи могат да се видят около десет милиарда галактики и пр. — Б.пр.