За грижливо опазваното й от всяка прашинка жилище от осем стаи на „Принцрегентенщрасе“ трябва да кажа още няколко думи. С двете си гостни стаи, от които едната, по-уютно наредена, служеше за всекидневна, с просторната трапезария от скулптиран дъб, с пушалнята, пълна с кожен комфорт, със съпружеската спалня от жълто полирано крушево дърво с някакво подобие на балдахин над двойното легло и дамска тоалетна масичка, на която, наредени по големина, блестяха флакони и сребърни тоалетни принадлежности — това жилище беше в продължение на няколко години от преходния период все още образцов дом на немското културно бюргерство — не на последно място благодарение и на „добрите книги“, наслагани навсякъде — във всекидневната, гостната, пушалнята, при набавянето на които, било от съображения за представителност, било и заради опазване на душевното спокойствие, се бе избягвало всичко вълнуващо и разлагащо основният фонд беше съставен от солидна образователна литература — историческите трудове на Леополд фон Ранке, съчиненията на Грегоровиус, произведения по история на изкуството, немски и френски класици, с една дума, все работи стабилни и консервативни. С годините това жилище стана още по-красиво или по-право, по-пълно и по-цветисто, защото доктор Инститорис дружеше с някои мюнхенски художници от умереното течение на Гласпаласт (неговият художествен вкус, въпреки теоретичното застъпване на блестящата бруталност, беше съвършено кротък), особено с един от тях, на име Нотебом, родом от Хамбург, женен, с хлътнали бузи, остра брадичка, забавен, умел и смешен имитатор на животни, музикални инструменти и професори, незаменим организатор на вече замиращите наистина карнавални празненства, ловък портретист в изкуството да улавя желаещи да се рисуват, а като художник представител, позволявам си да го кажа, на доста второкачествена зализаност. Свикнал да борави в науката си с шедьоври, Инститорис или не правеше разлика между тях и една умела посредственост, или пък възлагаше от приятелство поръчките си. Той изискваше, както изглеждаше, за стените си само благоприлично-приятни и благородно-успокоителни платна, решително поддържан без съмнение и от жена си, ако не поради еднаквост във вкусовете, то все пак поради еднаквост във възгледите. Затова и двамата бяха нарисувани от Нотебом, срещу добро възнаграждение, разбира се, с твърде голяма прилика и твърде безлично — както поотделно, така и заедно, а по-късно, когато дойдоха и децата, този шегобиец успя да нарисува в естествена величина и голям портрет на цялото семейство Инститорис — едно кукленско изображение, върху значителната повърхност на което беше отишло немалко количество боя и лак. В богата рамка, осветен специално с електрически лампи отгоре и отдолу, този портрет красеше голямата приемна.
Казах, когато дойдоха децата. Защото децата дойдоха и с каква грижа, с какво упорито, би могло почти да се каже героично игнориране на изменящите се условия, все по-малко благоприятни за едрата буржоазия, бяха те отглеждани и възпитавани — сякаш за един свят, какъвто беше отминал, а не за такъв какъвто щеше да дойде. Още в края на 1915 година Инес дари съпруга си с една дъщеричка, Лукреция, зачената в жълто полираното двойно легло под балдахина край симетрично подредените сребърна принадлежности върху стъклото на тоалетната масичка, и Инес веднага заяви, че възнамерява да направи от нея една съвършено възпитана девойка, une jeune fill е accomplie125, както се изрази тя на своя карлсруйски френски език. Две години по-късно дойдоха и двете близначета, пак момиченца, които бяха кръстени при също такава коректна, домашна церемония с шоколад, порто и бисквити и получиха в украсената с цветя сребърна купел имената Енхен и Рикхен. И трите бяха белички, мило, глезено бъблещи, загрижени за панделките и рокличките си, луксозни същества, явно потиснати от майчината си мания за безупречност и заети само със себе си стайни растенийца, които прекараха най-ранните си месеци в разкошни кошчета с копринени завески — разхождани в елегантни ниски детски колички на гумени колела под липите на „Принцрегентенщрасе“ от една дойка (защото Инес не ги кърмеше, домашният лекар не й го бе препоръчал), от една натруфена с пъстри панделки селянка. По-късно те бяха поверени вече на една госпожица, дипломирана детска учителка. Светлата стая с креватчетата им, в която те растяха и където Инес идваше да ги види, щом грижите за къщата и за нея самата й позволяваха това, със стенния фриз с картини от приказките, със също тъй приказните си миниатюрни мобили, с цветния линолеум на пода и многобройните, старателно подредени играчки, плюшени мечета, агънца на колелца, премятащи се палячовци, луксозни кукли и влакчета по полиците — беше в пълния смисъл на думата образец на детски домашен рай.