Идеята за апокалиптичната оратория, тайните му занимания с нея водят началото си следователно от много по-рано, още когато жизнените сили на Адриан изглеждаха напълно изчерпани, и трескавата бързина, с която той я нахвърли след това в няколко месеца на хартията, винаги създаваше у мене представата, като че ли онова злочесто състояние през време на болестта е било само някакво убежище, скривалище, в което неговата натура се бе оттеглила, за да подхранва и развива, неподозирана и неподслушвана от никого, в пълна и мъчителна изолираност от здравото ни съществувание такива проекти, за които обикновеното благополучие не вдъхва необходимата дръзновена решителност — тези проекти, грабнати сякаш от глъбините, го бяха чакали да ги изземе оттам и да ги изнесе на бял свят. А че те ми се разкриваха едва постепенно, от посещение на посещение, това вече казах. Той пишеше, скицираше, събираше, проучваше и комбинираше това не можеше да остане скрито за мене и аз го отбелязвах с искрено задоволство. Предпазливи въпроси от моя страна се натъкваха още седмици наред на полушеговита, полубоязлива скритност на отпор и раздразнено премълчаване на някаква ревниво пазена тайна, той ги посрещаше с намръщена усмивка, с отговори като: „Остави това любопитство, не се забърквай и ти в тая работа!“ Или: „Все ще го узнаеш достатъчно рано, драги.“ Или по-ясно вече и с по-голяма готовност да се признае нещо: „Да, мътят се там едни свещени страхотии. Не се очиства така лесно кръвта от богословския вирус. Току-виж, че избухнал някой бурен рецидив.“
Този намек потвърждаваше предположенията, които се бяха породили вече у мене, като гледах какво четеше. На писмената му маса открих едно странно книжле: стихотворен френски превод от тринадесетия век на видението на Павел, гръцкия текст на което датираше от четвъртото столетие. На моя въпрос отде има това чудо, той отговори:
— Розенщилката ми го изнамери. Не е първият куриозитет, който набарва за мене. Неуморна жена. Забелязала, че имам слабост към хора, които са „слизали“, искам да кажа: слизали в ада. Това може да сближи дори такива съвършено различни фигури като Павел и Вергилиевия Еней. Спомняш ли си, че Данте ги споменава редом като двамина, които са слизали там долу?
Помнех го.
— За жалост — рекох — твоята filia hospitalis128 не може да ти прочете това нещо.
— Да — засмя се той, — за старофренски трябва да си служа със собствените си очи.
Работата беше там, че по това време, когато той не можеше да си служи с очите си, когато болката над и в тях правеше четенето за него невъзможно, Клементина Швайгещил често му четеше на глас, и то неща, които звучаха доста странно — и все пак не толкова младото полифонично изкуство. Този шеговит подпис изведнъж ми напомни една пак такава шега и на Рихард Вагнер, който по времето на „Парсифал“ бе прибавил под едно свое писмо към името си и титлата „главен църковен съветник“. За този, който не е артист, е доста любопитен въпросът, доколко сериозно се отнася артистът към това, което би трябвало да бъде и изглежда да е най-важната и сериозна задача за него; доколко сериозно гледа той при това на себе си и каква доза от игра, притворство, високо комедиантство е налице при неговата работа. Ако този въпрос е неоправдан, то как е могъл корифеят на музикалния театър да си припише такова насмешливо прозвище, тъкмо когато е създавал осветеното с толкова тържественост свое произведение? Подписът на Адриан будеше у мене подобно чувство — нещо повече, моите въпроси, тревоги и опасения отиваха по-далече дълбоко в душата си аз не бях уверен в законността на неговото дело, в неговото право да навлиза в днешно време в такава сфера, за чието възсъздаване той си служеше с най-крайни, най-сложни средства. С една дума, у мен бе залегнало изпълнено наистина с любов и страх подозрение, че приятелят ми бе жертва на естетизъм и това ме караше мъчително да се съмнявам в думите му, че противоположността на буржоазната култура, нейната алтернатива не е варварството, а общността, колективът.
Тук вече няма да ме разбере никой, който не е почувствувал каква близост съществува между естетизма и варварството, който не е преживял в душата си естетизма като пионер на варварството, както аз преживях това бедствие, действително не непосредствено, а благодарение на дружбата ми с един скъп на мене, извънредно застрашен артистичен дух. Възобновяването на култовата музика в светско време носи своите опасности. Тази музика, не ще и дума, преследваше църковни цели, а преди това и по-малко цивилизовани — врачелни, магьоснически: в ония именно времена, когато изпълнителят на свръхестествени функции — жрецът — бе същевременно и врач, и магьосник. Може ли да се отрече, че това беше предкултурното, варварското състояние на култа — и ще се разбере ли, че къснокултурното възобновяване на култовата същност, претендиращо за общност, за колектив сред пълната обществена раздробеност, прибягва към средства, които принадлежат не само към стадия на църковната цивилизованост, но и към примитивния стадий на култа? С това именно са непосредствено свързани и огромните трудности, които възникват при всяко разучаване и изпълнение на Леверкюновия „Апокалипсис“. Тук има ансамбли, които започват като хорове от диктори и едва постепенно, посредством най-необикновени преходи се превръщат в изключително богата вокална музика с други думи, хорове, които преминават през всичките отсенки на градуирания шепот, на разпределената по гласове реч, на речитатива, за да стигнат до най-полифонично пеене — при акомпанимент, започващ от обикновени шумове, магично-фанатичен негърски барабанен бой и удари на гонг, за да се превърне накрая в най-възвишена музика. Колко често това просто застрашително произведение в стремежа си да разкрие музикално най-съкровеното, да покаже и животното, и най-възвишените пориви у човека е ставало обект на упрека, че е кърваво варварство, а също така че е само един анемичен интелектуализъм! Казвам: ставало обект, защото неговият замисъл да обхване целия живот на музиката от предмузикалното й елементарно магично-ритмично състояние до най-сложната нейна зрелост го излага може би не само в отделните части, но и като цяло на този упрек.