Във всеки случай след онзи добре консервиран шестдесетгодишник, който искаше да я направи своя метреса, не един франт с по-малко солидни намерения бе претърпял най-безславно поражение пред нея, сред тях и неколцина критици, които можеха да й бъдат полезни в пресата, но, разбира се, си отмъщаваха за неуспеха с унищожително подигравателни отзиви за нейната игра. Но в края на краищата удари и нейният час и нейното високомерие се провали по най-жалък начин: казвам „по най-жалък“, защото покорителят на нейното моминство не беше ни най-малко достоен за тази победа, а и самата Клариса не гледаше на него като на достоен: един женкар с псевдодемонична остра брадица, постоянен гост зад кулисите и провинциален вивьор, адвокат в Пфорцхайм, защитник на криминални дела, въоръжен с нищо друго за своето завоевание, освен с пренебрежително евтино красноречие, фино бельо и множество черни косми по ръцете. На неговата рутина стана жертва една вечер след театъра, по всяка вероятност не в съвсем трезвено състояние, язвителната, но в основата си неопитна и беззащитна девственица, недостъпната Клариса — за свой най-голям гняв и бурно самопрезрение, защото съблазнителят беше съумял само за миг да овладее чувствата й, а веднага след това се бе оказало, че неговото тържество не бе възбудило у нея нищо друго, освен омраза, нелишена впрочем от известно сдържано учудване, че той бе успял да доведе нея, Клариса Роде, до падение. От нея вечер тя отказваше категорично и с презрение да му принадлежи, но винаги с известен страх, да не би той да разгласи, че му се бе отдала, с което този тип още тогава я заплашваше, за да я изнудва.
Между това пред измъчената, разочарована, унижена жена неочаквано се бяха открили спасителни възможности за човешко и обществено уреждане на живота. Този, който й ги предлагаше, беше един млад елзаски индустриалец, идващ понякога по работа от Страсбург в Пфорцхайм, където се бе запознал с нея сред по-широк кръг от хора и се бе смъртно влюбил в стройната и подигравателна блондинка. Че не беше останала тогава изобщо без ангажимент и бе назначена за втори път в градския театър на Пфорцхайм наистина за малко благодарни епизодични роли, това Клариса дължеше на симпатията и ходатайството на един възрастен драматург, който и сам пописваше, при все че не беше убеден в нейното артистично призвание, той бе оценил общото й духовно и човешко развитие, което далеч и понякога така смущаващо надхвърляше обичайното ниво за този род артисти. Кой знае, може би този човек я обичаше, но бе преживял навярно твърде много разочарования и неуспехи, за да се реши да даде воля на скритото си увлечение.
И тъй в началото на новия сезон Клариса срещна младия човек, който обеща да я освободи от погрешно избраната кариера и в замяна на това да й предложи като на своя съпруга тихо, сигурно и дори заможно съществувание в наистина чужда, но при нейния произход социално сродна среда. Явно окрилена от радост и надежди, тя с благодарност й дори нежност (която беше рожба на благодарността) разказа в писмата си до сестра си, а и до майка си за предложението на Анри и за съпротивата, която неговите желания засега все още срещат сред домашните му. Приблизително на възрастта на своята избраница, любим син — или по-право мамино синче — в семейството, сътрудник на баща си в предприятието, той защищаваше у дома си своите желания с жар, а сигурно и с енергия — от която обаче е била необходима може би по-голяма доза, за да се преодолеят по-бързо предразсъдъците на неговия буржоазен род срещу артистката, авантюристката и отгоре на това — тая „boche“133. Анри разбираше добре загрижеността на близките си за изтънчеността и чистотата му, техния страх, че може да разбие по този начин живота си. Не беше никак лесно да ги убеди, че ако се ожени за Клариса, това не го застрашава. Най-добре щеше да бъде, ако заведеше самата нея в дома на родителите си и я представеше за одобрение на любящите го свои създатели, ревниви братя и сестри и критично настроени лели, и от седмици насам той подготвяше почвата да изтръгне съгласието и нареждането за една такава среща: в редовните си писма и при идванията си в Пфорцхайм той съобщаваше на любимата си докъде бе стигнал в тези свои усилия.