— Maitre — започна той, — разбирам много добре колко трябва да държите на вашата тъй стилна самота, в която сте се оттеглили, о, аз видях всичко, хълма, езерото, селото с църквата et puis cette maison plein de dignite avec son hotesse maternelle et vigoureuse. Madame Schweigestill! Mais ca veut dire: Je sais me taire, Silence, silense! Comme cest charmant!146 Откога живеете тук? От десет години? Без прекъсване? Почти без прекъсване? Cest etonnant!147 О, напълно ясно! И все пак figurez vous148, аз съм дошъл тук, за да ви отвлека, за да ви съблазня за една кратка измяна, за да ви понеса по въздуха на моя плащ, да ви покажа царствата на този свят в цялото тяхно великолепие и нещо повече — да ги сложа в краката ви… Извинете моите помпозни изрази! Те са наистина ridiculement exagerees149, особено що се отнася до „великолепието“. То не е кой знае какво, не е чак толкова възхитително — това ви го казвам аз, който съм син на дребни хорица, излязъл от крайно скромна, да не кажа, мизерна среда — аз съм роден в Люблин, градец там някъде в Полша, в съвсем бедно еврейско семейство — аз съм евреин, трябва да знаете: Фителберг е много срещано мизерно еврейско полско-немско име — само че аз успях да го направя име на виден борец за напредничава култура и, смея да кажа, на приятел на видни артисти. Cest la verite pure, simple et irrefutable150. Причината за това е, че от най-млади години съм се стремил към висшето, духовното, интересното, преди всичко към новото, което е още скандално, но почетно, перспективно скандално, и което утре ще стане най-модното, най-високо плащаното — ще стане, с една дума, изкуство. A qui le disje? Au commensement etait le scandal.151
Слава богу, мизерният Люблин е вече далечно минало. Повече от двадесет години живея вече в Париж — какво си мислите, там дори по едно време слушах цяла година лекции по философия в Сорбоната. Ho a la longue152 това ми омръзна. Не че й философията не може да бъде скандална. О, тя може, и още как! Но за мене тя е много абстрактна. Освен това имах смътното чувство, че е за предпочитане метафизиката да се изучава в Германия. По това уважаемият господин професор vis-a-vis153 ще се съгласи навярно с мене… Началото се сложи с това, че започнах най-напред да ръководя един мъничък, предназначен за избрани театър на Булевардите, un crieux, une petite caverne154 за стотина души, nomme „Theatre des fourberies gracieuses“155. Вълшебно название, нали? Но какво да ви кажа, работата се оказа икономически неудържима. Малкото места трябваше да бъдат тъй скъпи, че бяхме принудени да пускаме хората безплатно. У нас беше достатъчно неприлично, je vous assure156, но и твърде high-brow157, както казват англичаните. Само с Джемс Джойс, Пикасо, Езра и херцогиня Клермон-Тонер като публика двата края не се свързват. En un mot158, след твърде кратък сезон на моите Fourberies gracieuses трябваше да се тури кръст, но за мен този опит не остана безплоден, защото все пак ме свърза с най-изтъкнатите хора на изкуството в Париж, с художници, музиканти, поети — в Париж, това мога тук да го кажа, бие понастоящем пулсът на съвременния живот. Освен това като театрален директор аз получих достъп в много аристократични салони, в които тези артисти ходеха.
Може би ще се учудите. Може би ще си кажете: „Че как е постигнал това? Как е успяло това еврейче от дълбоката полска провинция да проникне в тези избрани среди, да се движи дори сред creme de la creme?“159 Ах, господа, нищо по-лесно от това! Тъй скоро научавате да си връзвате, връзката за смокинг, тъй скоро свиквате със съвършена nonchalance160 да влизате в един салон, дори и ако трябва да се слезе по няколко стъпала, и съвсем да не мислите, че някой може да не знае къде да си дене ръцете. След това трябва да казвате само „мадам“. „Ah, madame, oh, madame, que pencez-vous, madame? On me dit, madame, que vous etes fanatique de musique!“161 Това е горе-долу всичкото. Отдалече тия неща страшно се надценяват.
Enfin162, връзките, които дължах на моите Fourberies, ми бяха от голяма полза и те се разшириха още повече, когато отворих своето Бюро за организиране на концерти за съвременна музика. Най-доброто беше това, че тогава намерих себе си, защото, както ме виждате, аз съм импресарио, това ми е в кръвта, аз не мога да бъда друго — това е моята страст и моята гордост, jy trouve ma satisfaction et mes delices163 — да изтъквам таланта, интересната личност, гения, да тръбя за него, да въодушевявам обществото за него или ако не това, то поне да го възбуждам — защото тъкмо това обществото желае et nous rencontrons dans се desir
146
И сетне, този достоен дом с неговата стопанка, така майчински нежна и енергична. Мадам Швайгещил! Та това значи: „Аз зная да мълча. Мълчание, мълчание!“ Каква прелест! (фр.). — Б.пр.
161
Ах, мадам, ох, мадам, какво мислите вие, мадам? Казват, че вие сте фанатично предадена на музиката, мадам! (фр.). — Б.пр.