Какво чувам? Вие не дирижирате? Не? И като пианист не искате да участвувате? Отказвате да акомпанирате собствените си песни? Разбирам, разбирам. Cher maitre, je vous comprends a demi mot!181 Не е във ваш обичай да се занимавате с вече завършена работа. За вас завършването на една творба е вече и нейното изпълнение с написването й на нотната хартия тя престава вече да ви занимава. Вие не я свирите, не я дирижирате, защото веднага ще почнете да я променяте, да я разчленявате във варианти и вариации, да я развивате и може би ще я развалите. Колко добре го разбирам! Mais cest dommage, pourtant.182 Така концертите ще се лишат твърде много от личен чар. Ah, bah, ние ще намерим изход! Ще потърсим световноизвестни диригенти — ние лесно ще ги намерим! Постоянният акомпаниатор на мадам дьо Строци-Печич ще поеме акомпанимента на песните и ако вие, maitre, изобщо се съгласите да дойдете, да присъствувате на концертите и да се покажете пред публиката, нищо не е загубено, победата е пак наша.
Но това вече е неизбежно — ah, non! Вие не бива да ми възлагате изпълнението на вашите творби in absentia183! Вашата лична поява е абсолютно необходима, particulierement a Paris184, където музикалната слава се създава в три-четири салона. Какво ви струва да кажете няколко пъти: „Tout be monde sait, madame, que votre jugement musical iest infaillible.“185 Нищо не ви струва, а от това вие ще извлечете маса удоволствия. Като събитие в обществото моите концерти идват веднага след премиерите на Ballet Russe на господин Дягилев — ако приемем, че са след тях. Всяка вечер вие ще бъдете някъде канен. Няма изобщо нещо по-мъчно от това — да се проникне във висшето парижко общество. Но за един артист нищо не е по-лесно — дори и да се намира още в преддверието на славата, на скандалната многоизвестност. Любопитството премахва всички бариери, то дава достъп и в най-затворените среди…
Но какво съм се разприказвал за висшето общество и за неговото любопитство! Та аз виждам, cher maitre, че с подобни приказки няма да мога да разпаля вашето любопитство. Пък и как бих могъл? Аз не съм се и опитвал за това сериозно. Какво ви интересува вас висшето общество? Entre nous186, какво ме интересува и мене? В делово отношение — да. Но вътрешно? Не особено. Вашето milieu187, вашият Пфайферинг и престоят ми тук край вас, maitre, допринасят не малко, за да осъзная и аз своето равнодушие и пренебрежително отношение към този свят на повърхностност и фриволност. Dites-moi done188, не сте ли родом от Кайзерсашерн на Заале? Каква сериозна, каква достойна родина! И аз, и аз гледам на Люблин като на мое родно място — той е също един достоен, старинен град, оттам човек изнася в живота известен запас от severite, un etat dame solennelet un peu gauche189… Ах, аз съм далеч от мисълта да превъзнасям пред вас елегантния свят! Но Париж ще ви даде възможност да направите най-интересни, най-насърчителни запознанства сред вашите събратя по изкуство, сред вашите единомишленици и колеги — художници, писатели, звезди от балета и преди всичко музиканти. Корифеите на европейската опитност, на артистичните експерименти в изкуството са все мои приятели, те са готови да станат и ваши. Жан Кокто, поетът, Масин, балетмайсторът, Мануел де Фаля, композиторът. Шестицата, шестте титани на най-новата музика — цялата тая възвишена и занимателна сфера на дръзновения, на предизвикателство в изкуството ви очаква, вие принадлежите към нея, стига само да пожелаете…
Нима и против това чета по лицето ви съпротива? Но тук, cher maitre, всяка боязън, всяко embarras190 са наистина съвсем неуместни, каквито и да са вашите основания за изолация. Аз ни най-малко не любопитствувам да узная естеството на тия основания, за мен е напълно достатъчно да зная, че те съществуват, за да ги приема с уважение и бих казал, като просветен човек. Този Пфайферинг, се refuge etrange et eremitique191, всичко това навярно си има своите интересни душевни мотиви. Но аз не питам. Преценявам всички възможности, вземам в съображение всичките, дори най-необикновените и невероятните. Eh bien192, какво от това? Нима то може да бъде причина за embarras пред лицето на цялата тая сфера от най-неограничена непредубеденост — непредубеденост, която също си има своите достатъчни основания? Oh, la, la! Този кръг от определящи вкуса на съвременността гении и светски корифеи на изкуството е обикновено съставен само от demi-fous excentriques193, изморени души и опустошени грешници. Импресариото, cest une espece dinfirrnier, voila!194