Виждате ли колко лошо върша работата си, dans quelle maniere tout a fait maladroite195! Това, че го забелязвам, е единственото нещо, което ме оправдава. В желанието си да ви подбудя аз засягам вашата гордост и сам виждам как работя против себе си. Защото аз си казвам, че хората като вас — но какво говоря за хората като вас, аз трябва да говоря само за вас, защото вие гледате на своя живот, на своя destin196 като на нещо единствено и неповторимо и го смятате за нещо твърде свято, за да бъде приравнявано то към другите съществувания. Вие не желаете да знаете нищо за другите destinees197, а само за вашата собствена — зная, разбирам ви! Вас ви отблъсква принизяването, което е неизбежно при всяко обобщаване, причисляване, подвеждане под общ знаменател. Вие държите на несравнимостта на индивидуалния случай, защищавате индивидуалистичното, самотното високомерие, което е, види се, неизбежно. „Нима човек живее, когато живеят други?“ Този въпрос съм прочел, не зная вече къде, но сигурно беше в някакво значително произведение. Открито или в себе си всички вие си задавате този въпрос и само от учтивост, и то повече привидно, обръщате внимание един на друг — ако изобщо обръщате внимание. Волф, Брамс и Брукнер живели години наред в един и същ град, във Виена, но се избягвали през цялото време и нито един от тях, доколкото зная, не се срещнал с някой от другите двама. То е щяло да бъде penible198 наистина при мнението, което имали един за друг. Колегиалност в критичната им оценка за работите на другите двама нямало никаква — само пълно отхвърляне и aneantissement199, за да останат сами. Брамс не ценял никак симфониите на Брукнер наричал ги безформени огромни змии. От своя страна Брукнер имал крайно долно мнение за Брамс. Той намирал първата тема на концерта му в ре-минор наистина за много добра, но твърдял, че Брамс никога след това не бил измислил нещо равностойно. Вие всички не искате да знаете нищо един за друг. За Волф Брамс бил le dernier ennui200. А чели ли сте неговата критика на Седмата от Брукнер във виенския „Салонблат“? В нея може да се види мнението му за Брукнер изобщо. Той го упреква в „липса на интелигентност“ — avec quelque raison201, защото Брукнер си е бил наистина най-простодушно дете, погълнат от своята величава генерал-басова музика, и пълен идиот по всички въпроси на европейското образование. Но достатъчно е да се прочетат някои писмени изказвания на Волф за Достоевски, qui sont simplement stupefiant202, за да се запита човек какво ли пък е имало и в неговата глава. Текстът на неговата останала недовършена опера „Мануел Венегас“, изготвен от някой си доктор Хьорнес, той обявил за чудо на изкуството, истинско шекспировско произведение, връх на поезията и ставал непростително хаплив, когато приятелите му си позволявали да се усъмнят в това. Не стига, че композирал един химн за мъжки хор — „Към отечеството“, но поискал и да го посвети на германския кайзер. Как ви се вижда това? Изпратената директна молба в този смисъл била отклонена! Tout cela est un peu eimbarrasant, nest-ce pas? Une confusion tragique.203
Tragique, messieurs.204 Наричам това така, защото цялото нещастие на света се дължи на духовната разединеност, на глупостта, на липсата на разбиране — от това светът се разкъсва на изолирани сфери. Вагнер наричал цапотия съвременната му импресионистична живопис, в този смисъл той бил истински консерватор. А при това неговите собствени принципи за хармония имат не малко общи неща с импресионизма, те водят към него и с дисонансите дори често го превъзхождат. На парижките цапачи той сочел Тициан: ето го истинския художник. A la bonne heure.205 Но в действителност неговият вкус в живописта клонял по-скоро някъде между Пилоти и Макарт, изобретателя на декоративния букет, а Тициан бил повече по сърце на Ленбах, който пък толкова разбирал Вагнеровия „Парсифал“, че го наричал кафешантанска музика — и то в лицето на композитора му. Ah, ah, ownme cest melancoloque, tout ca!206
Господа, аз ужасно се отклоних! Искам да кажа: отклоних се от целта на моето посещение. Считайте моята бъбривост като знак, че съм сложил вече кръст на плана, който ме доведе тук. Вие няма да се качите, maitre, на моя вълшебен плащ. Аз няма да ви изведа по света като ваш импресарио. Вие не приемате това и аз собствено би трябвало да преживея по-голямо разочарование от това, което в действителност преживявам. Sincerement207, аз се питам дали изобщо съм разочарован. В Пфайферинг може да се дойде и с практическа цел, но гази цел е винаги и неизбежно от второстепенно значение. Тук се идва, дори и когато си импресарио, преди всичко pour saluer un grand homme
203
Всичко това буди известно недоумение, нали? Наистина трагична обърканост (фр.). — Б.пр.