Беше естествено и в реда на нещата, че след качването на Адриан и пейзажът навън, почна да става по-интересен. И наистина вече в далечината започнаха да надничат покрити със сняг планини. Шилдкнап се прояви, като назоваваше по име ту един, ту друг връх, който се очертаваше. Баварските Алпи не се отличават с гиганти, от първа величина, но все пак, сред гори, клисури и безкрайни далечини, пред нас се разкриваше в белоснежната си премяна и зимно великолепие един смел, сериозно извишаващ се планински свят. Денят беше облачен, с изгледи да завали сняг и едва привечер се изясни. Въпреки това нашето внимание беше насочено повече навън към пейзажа, дори и когато Мари заговори за общите преживявания в Цюрих, за вечерта в концертната зала и за виолин-концерта. Наблюдавах Адриан в разговора му с нея. Тя седеше между Шилдкнап и Швертфегер, а той срещу нея, докато леличката добродушно разговаряше с Елена й мене. Забелязах добре как той се стараеше да не бъде нескромен, когато я поглеждаше в лицето, в очите. Със сините си очи Рудолф следеше тази негова унесеност, това опомняне изведнъж и извръщането на погледа. Не беше ли нещо като утеха, като обезщетение, че Адриан твърде подчертано хвалеше пред момичето цигуларя? Понеже тя скромно се въздържаше да се изкаже за музиката, разговорът се въртеше около изпълнението и Адриан заяви уверено, че присъствието на солиста не може да му попречи да нарече неговото изпълнение майсторско, съвършено, просто ненадминато, като завърши с още няколко много топли, дори хвалебствени думи изобщо за артистичното развитие на Руди и за неговото несъмнено голямо бъдеще.
Този, за когото се отнасяха тия похвали, изглеждаше, че не иска да ги слуша и викаше: „Е, е, та престани най-после!“ — като уверяваше, че маестрото преувеличавал ужасно, но седеше червен от удоволствие. Беше му несъмнено приятно да бъде така хвален пред Мари, но и радостта му, че тия похвали излизаха от тия уста, беше също така явна и неговата благодарност се изрази във възхищения от музикалния стил на Адриан. Годо беше чула и чела за фрагментарното изпълнение на „Апокалипсиса“ в Прага и попита за тази творба. Адриан махна с ръка.
— Да не говорим каза той — за тия благочестиви прегрешения!
Руди беше във възторг.
— Благочестиви прегрешения! — повтори той просиял. — Чухте ли? Как говори само! Как умее да си служи с думите! Не, нашият маестро е великолепен!
При това той натискаше коляното на Адриан, както бе свикнал да прави. Той спадаше към хората, които винаги трябваше да хванат, да пипнат, да докоснат — ръката, лакътя, рамото. Дори и с мене правеше тъй, дори и с жените, на повечето от които това не бе неприятно.
В Оберамергау нашата малка група се поразходи из спретнатото селце с образцови, богато украсени с резби по балконите и покривите селски къщи — жилища на апостолите, Спасителя и Дева Мария227. Между това, докато приятелите се качиха на близкото възвишение Калвариенберг, аз се отбих в едно познато на мен коларско предприятие, за да поръчам шейна.
С останалите си шест спътници се срещнах отново на обед в ресторанта — със стъклен дансинг, осветляван отдолу, и масички наоколо, — който през сезона и по време на драматичните представления сигурно беше претъпкан с чужденци, но сега за наше задоволство беше почти празен: само две групи, освен нас обядвала на отдалечени от дансинга маси: един болнав на вид господин със своята болногледачка в униформата на милосердна сестра — на едната, и компания от скиори — на другата. На малък подиум едно оркестърче от пет души свиреше салонни пиески, между които, без да навреждат на никого, музикантите правеха дълги почивки. Това, което свиреха, беше глупаво, а го и свиреха сякаш без ръце, така че след печеното пиле Руди Швертфегер повече не издържа и реши да разкрие по най-блестящ начин звездата си. Той взе от цигуларя цигулката и след като я повъртя малко в ръцете си и установи произхода й, започна да импровизира с голям размах, при което предизвика смеха ни, когато вплете в импровизацията и няколко такта от каденцата на. „своя“ концерт. Музикантите го слушаха зяпнали. След това попита пианиста, един младеж с уморени очи, който сигурно си бе мечтал нещо по-добро от тази работа тук, дали би могъл да акомпанира „Хумореската“ от Дворжак и изсвири на посредствената цигулка тази прелестна пиеса с многобройните й украси, грациозни галопи и изящни двойни грифове така сърцато и блестящо, че пожъна бурни аплодисменти от всички в локала — от нас, от съседните масички, от смаяните музиканти и дори от двамата келнери.
227
В Оберамергау всеки десет години се играят от самото население религиозни драми със сюжет страданията на Христа. — Б.пр.