Но шест най-изтъкнати специалисти психиатри официално установили пълното умопобъркване на краля и сметнали за необходимо да препоръчат неговото изолиране.
Действително тези послушни учени сториха това, защото тъкмо за това и бяха повикани и те го сториха, без да са видели поне веднъж Лудвиг, без да са го „прегледали“ според методите си, без да са разменили една дума с него. Наистина тия филистери щяха да го сметнат за луд, дори и да бяха водили с него някой разговор било върху музиката, било върху поезията. Въз основа на тази тяхна присъда обаче този човек, който се отклоняваше, разбира се, от нормата, но далече не беше луд, бе лишен от правото да разполага със себе си, бе унижен до положението на пациент психопат и затворен в един крайезерен дворец с отвинтени дръжки на вратите и решетки на прозорците. И ако той не понесе това унижение, ако с риск да загине се опита да се освободи, като увлече в смъртта и своя тъмничар-лекар, това свидетелствува за присъщото му чувство на собствено достойнство, а не за безумие. Не за безумие свидетелствува и отношението на заобикалящите го, които бяха готови дори да се борят за него, за това не свидетелствува и фанатичната любов на населението към своя „кини“228. Когато го срещаха увит в кожи да се носи нощно време при светлината на факлите из родните планини в своята позлатена шейна след препускащите пред нея конници, тези селяни виждаха в него не някой луд, а един крал — според простодушните блянове на простоватите им сърца и ако той беше успял да преплува езерото, както е било, изглежда, намерението му, те, макар с вили, макар с бухалки, щяха да съумеят да го защитят от посегателствата на медицината и политиката.
Но неговата разточителност била явно болезнена и вече непоносима, а неспособността му да управлява страната се доказвала просто от нежеланието му да управлява: той бленувал все за кралска власт, но отказвал да я упражнява разумно и нормално, а при това положение държавата не е могла да съществува.
Ах, това са глупости, Рудолф. Един свестен министър-председател може прекрасно да се справи с управлението на една съвременна федеративна държава дори и когато кралят е толкова чувствителен, че не понася неговата физиономия и тая на колегите му. Бавария нямаше да загине, ако бяха оставили Лудвиг да се отдава на маниите си за усамотяване, а разточителството на един крал не значи нищо, това са само думи, хитрувания, предлози. Парите си оставаха пак в страната, а от приказните строежи каменарите и майсторите златари и себе си позлатиха. Освен това от входните такси, които се събират за разглеждането им от романтичните любопитни на двете полукълба, тези дворци са отдавна изплатени и преизплатени. И ние днес допринесохме за превръщането на тази лудост в доходно предприятие.
— Наистина не ви разбирам, Рудолф — извиках най-после аз. — Вие надувате бузи от учудване над моята апология, а всъщност аз съм този, който би трябвало да ви се чуди и да не разбира как тъкмо вие… искам да кажа, като артист, с една дума, тъкмо вие… — Аз потърсих думи, за да му обясня, защо би трябвало да се чудя тъкмо на него, но не намерих. Ала объркването ми в моята тирада се дължеше и на това, че през всичкото време чувствувах колко малко ми подхождаше да говоря така в присъствието на Адриан. Защото той трябваше да говори — и все пак, по-добре беше, че аз го вършех, тъй като непрекъснато се страхувах, че той може да даде право на Швертфегер. На това трябваше да се попречи и затова аз заговорих вместо него и за него, в оня дух, в който би трябвало той да говори, и на мене ми се струваше, че и Мари Годо схващаше така намесата ми и гледаше на мене, на пратеника при нея за този излет, като на говорител от негово име. Защото, докато аз се горещях, тя поглеждаше повече него, отколкото мене — сякаш слушаше него, а не мене, макар че над разгорещеността ми той през всичкото време май се надсмиваше, ако се съдеше по израза на лицето му, по енигматичната му усмивка, от която съвсем не можеше да се заключи, че е безусловно съгласен с това мое застъпничество.