И ето всички тези гости, към тридесетина, както вече казах, стоят в очакване в селската зала, запознават се помежду си, разменят впечатления от обстановката. Виждам Рюдигер Шилдкнап във вечния му, доста пострадал спортен костюм сред група жени, каквито бяха надошли доста. Чувам благозвучните, надделяващи другия шум гласове на певците, астматичния, разбран говор на доктор Краних, самохвалствата на Булингер, уверенията на Кридвис, че тази среща и всичко, което тя обещавала, са „ушасно вашни“ и потвърждаващите потропвания на Цур Хьое с неговото „да, да, разбира се, би могло да се каже“. Баронеса Глайхен минава от група на група, за да търси съчувствие за невероятната несполука на мъжа си и на нея самата. „Сигурно знаете за това ennui241, което ни се случи“ — казва тя ту тук, ту там. Наблюдавах от самото начало как мнозина съвсем не забелязаха, че Адриан бе вече отдавна в стаята, и разговаряха, сякаш го все още очакваха просто защото не го бяха познали. Облечен както винаги напоследък, той седеше в средата на залата с гръб към прозорците, зад тежката овална маса, на която бяхме седели някога със Саул Фителберг. Доста от гостите ме запитваха кой е там онзи господин и след моето отначало учудено обяснение с изненада го разпознаваха и с едно „ах, да, да“ побързваха да отидат да го поздравят. Колко ли се бе променил той пред очите ми, за да можеше това да се случи! За промяната много допринасяше, разбира се, и брадата и в това трябваше да уверявам онези, които не можеха да повярват, че това е той. Край неговия стол стоя дълго време права като часовой рошавата Розенщил — причина напълно достатъчна, за да се свре Мета Накедай в най-далечния ъгъл на стаята. Впрочем Кунигунда прояви лоялност и след известно време напусна поста си, който бе незабавно зает от втората обожателка. Върху пулта на отворения клавикорд до стената стоеше разгърнатата партитура на „Плачът на доктор Фаустус“.
Тъй като не изпусках от очи приятеля си дори и когато разговарях с един или друг от гостите, веднага забелязах знака, който той ми даде с леко помръдване на главата и веждите, за да приканя гостите да заемат местата си. Направих това незабавно, като помолих в този смисъл най-близкостоящите, а на по-далечните дадох знак и дори се реших да плесна с ръце, за да помоля за тишина и съобщя, че доктор Леверкюн иска да започне продукцията си. Човек усеща, когато побледнява някаква безжизнена хладина му дава да почувствува това, а също и студеният пот, който избива в този момент по челото. Ръцете ми, когато плеснах тихо и сдържано, трепереха. Те треперят и сега, когато се каня да запиша този ужасен спомен.
Публиката последва поканата ми доста охотно. Тишината и редът бяха бързо възстановени. Случи се така, че на масата с Адриан седнаха старите Шлагинхауфенови и освен тях Жанета Шойрл, Шилдкнап, Елена и аз. Останалите насядаха кой където свари от двете страни на масата по разнородните мобили — боядисаните столове, меките кресла, канапето, а някои господа се облегнаха на стените. Въпреки общото, а и моето очакване Адриан не даваше вид, че се кани да отиде при пианото и да засвири. Той седеше със сключени ръце, склонил главата встрани, загледан пред себе си и дори малко нагоре, и при настаналата вече пълна тишина се обърна към събралите се донякъде монотонно и с леко запъване, както говореше напоследък, с нещо като приветствена реч — поне така ми се стори най-напред, а и така беше отначало. Насилвам се да добавя, че той често бъркаше думите и за моя мъка (докато го слушах, впивах нокти в дланите си) при опита си да се оправи, изпадаше отново в грешка, поради което скоро престана да обръща внимание на това и продължи без поправки. Впрочем нямаше защо чак толкова да се тровя от всевъзможните неправилности в неговата реч, тъй като устно, а също и писмено той обичаше да си служи отчасти с някакво подобие на стария немски език, пълно с недостатъци и недоизградени изрази, от което думите му не ставаха по-ясни, но в края на краищата то бе извинително, защото от толкова ли отдавна нашият език е преодолял своето варварско състояние и си е изработил сносна граматика и правопис!