Той започна много тихо, така че малцина разбраха обръщението му и колкото го разбраха, не обърнаха внимание или го взеха за забавна шега, защото приблизително то гласеше:
— Достопочтени и особено възлюблени братя и сестри.
След това позамълча, подпрял страната си с ръка, сякаш размисляше. Това, което последва, беше възприето пак като шеговито начало за развеселяване на слушателите и макар неподвижността на чертите, умореният поглед и бледността на лицето му да го опровергаваха, в залата се зачуха още отсега любезни изсмивания, по-скоро през носа само, а някои дами се изкискаха.
— Първом — каза той — нека ви засвидетелствувам благодарността си за благоволението и приятелството, от мен незаслужени, които ми оказвате с идването си пеш или с кола, след като ви призовах от самотата на това мое убежище писмено, а че и устно чрез моя от душа предан фамулус и особено верен приятел, който и сега възкресява пред очите ми училищните ни години, с него и в Хале следвахме заедно, но за тия неща, за това, как със следването дойде високомерието и ужасът, ще чуете по-нататък в моето слово.
При тези думи мнозина ме погледнаха подсмихнати, докато аз от затрогване не можах дори да се усмихна, защото съвсем не очаквах от скъпия ми приятел да спомене за мене с такава топлота. Но тъкмо това, че в очите ми бликнаха сълзи, разсмя повечето от присъствуващите. Неприятно ми е да си го спомням, но Лео Цинк, за да иронизира явното ми вълнение, гръмко изсекна в носната си кърпа огромния си, толкова осмиван от него нос, за което беше награден с няколко нови изкисквания. Адриан, изглежда, не забелязваше нищо.
— Преди всичко — продължи той — трябва да ви се исфиня (той се поправи и каза „извиня“, но след това пак повтори „исфиня“) и да ви помоля да не го приемате за обида, дето нашето куче Престигнар242, на него му викат Зузо, но в действителност то се нарича Престигнар, се държа така зле с вас и ви оглуши с адския си лай и рикание, когато заради мене вие така сте се отруднили и отеготили. Трябваше да връчим на всеки от вас по една свръхвисока свирчица, дочувана само от кучето, за да разбере то отдалече, че идват добри, звани приятели, желаещи да чуят от мене какво съм вършил тук, докато ме е то пазило, и с какво съм се занимавал през всичките тия години.
Над свирчицата тук-там пак се позасмяха, учтиво, ала вече и с недоумение. Но той продължи да говори:
— Имам една дружеска и християнска просба към вас: да не приемате зле, а да разберете това, което сега ще ви кажа, защото аз воистину чувствувам нужда чистосърдечно да се изповядам пред вас, добрите, невинните, макар не и безгрешните, но само обикновено, поносимо грешните, за което от сърце ви презирам, но и от дън душа ви завиждам — защото пясъчният часовник е пред очите ми и аз трябва да бъда готов, когато изтече и последната песъчинка и Той дойде да ме вземе. Оня, с когото съм подписал договор със собствената си кръв, че ще му принадлежа телом и духом и че ще се предам в неговите ръце и власт, щом пясъкът се изсипе и времето, сиреч стоката му изтече вече докрай.
От разни места се зачу нерешително прихване, но също и цъкане с език, а някои поклатиха глава като над някаква безтактност, други пък се вторачиха с мрачно изпитателен поглед пред себе си.
— Нека бъде известно — продължи седналият зад масата — вам, добрите и благочестивите, които в умерения си грях уповавате бого (той пак се поправи и рече „богу“, но отново се върна на грешната форма), които уповавате бого и пребивавате в божията милост и снизхождение, защото аз дълго таих у себе си, но не ще го държа вече в тайна, че от двадесет и първата си година съм се обручил със сатаната и с пълно съзнание, с обмислена смелост, гордост и дързост, в стремежа си да постигна слава на този свят, съм сключил съюз и договор с него, че всичко, което бъде създадено в срок от двадесет и четири години от мене и което хората с право посрещат с недоверие, ще бъде осъществено с негова помощ и ще е дело на дявола, вдъхновено от ангела на отровата. Защото си мислех: сухи гащи риба не ядат и дяволът днес трябва да се тачи, тъй като за едно голямо дело и начинание помощ може да се очаква само от него и от никого другиго.