Item, моето отчаяно сърце ми изигра лоша шега. Имах добър, ясен ум и заложби, милостиво дарувани ми свише, които можех честно, в смирение да използувам. Но аз много ясно чувствувах, че в днешно време по трезв, благочестив начин, по правия път не може вече нищо да се направи, а самото изкуство без помощта на дявола, без адски огнец под котела е станало съвсем невъзможно… Да, да, драги приятели, за това, че изкуството не върви, че е натежняло и само се глуми над себе си, за това, че всичко е станало много тежко, така че клетият божи човек в своята неволя не знае вече какво да стори, за това е виновно навярно времето. Но ако някой призове дявола, за да превъзмогне затруднението, и стигне до пробив, до свобода, той взема грях на душата си, окачва вината на времето на врата си и бива проклет. Защото е казано: „Бъдете трезви и бдете!“ Но не всички следват този съвет и вместо мъдро да се погрижат за необходимото на земята, та да се заживее на нея по-добре и разумно да се помогне за установяването на такъв ред между хората, че за прекрасното творчество на човека отново да се подготви жизнена почва и подходяща среда, някои се подлъгват подир разни науки и удрят по пътищата на адското опиянение. Така те погубват душата си и свършват на бунището сред пукналия добитък.
Така постъпих и аз, добри и благосклонни мои братя и сестри, и допуснах, щото nigromantia, carmina, incantatio, veneficium243 и както там още им казват и дават наименования — да погълнат цялото ми внимание и стремежи. А скоро се срещнах и с Оногова, с оная отрепка, мъжката проститутка, и дълго разговарях с Него в палестринската зала и научих много неща за свойствата, основите и субстанцията на пъкъла. Тогава Той ми продаде и времето, двадесет и четири безкрайни години, и ми обеща и се спогоди с мене за този срок и се задължи за големи неща и за много огън под котела, за да бъда годен за творчество, въпреки че щеше да е тежко, защото съм прекалено умен и насмешлив — И все пак! Наистина през това време се налагаше да понасям и режещите болки като малката русалка, моята сестрица и мила годеница на име Хифиалта244. Той ми я доведе в леглото като моя наложница и аз заживях с нея и все повече я обиквах, независимо от това, дали идваше при мене с рибя опашка или с крака. Само че тя идваше по-често с опашка, защото чувствуваше такива болки в краката — все едно, че я режеха с ножове и това пречеше на страстта й. Аз пък много обичах да гледам как нежното й тяло прелестно преминава в люспестата опашка. Но още повече ме очароваше цялостният й човешки облик и аз от своя страна повече я желаех, когато идваше при мене с крака.
След тези думи в аудиторията се долови безпокойство и двамина станаха да си вървят: старите Шлагинхауфенови се надигнаха иззад нашата маса и съпругът, без да се оглежда встрани, поведе с тихи стъпки под лакът съпругата си между седящите към изхода. Не минаха две минути и откъм двора се зачу голям шум и пръхтене на автомобилния мотор и на всички стана ясно, че те си заминаха.
Това много озадачи някои, защото мнозина се бяха надявали да се върнат на гарата пак с автомобила. Но никой от гостите не изглеждаше склонен да последва примера им. Всички седяха като заковани и когато на двора стана пак тихо, Цур Хьое отново повтори безапелационното си възклицание: „Красиво! О, разбира се, това е много красиво!“
Тъкмо исках и аз да отворя уста и да помоля приятеля си да приключи вече със своето въведение и да ни изсвири нещо от произведението си, когато той, съвсем незасегнат от инцидента, продължи:
— След това Хифиалта забременя и ми подари един мъничък син, към когото се привързах с цялата си душа, едно свято момченце, по-прелестно дете на света не е имало, дошло беше сякаш отдалече, от прастари страни.
Но детето беше от плът и кръв, а според условието аз не биваше да обичам никое човешко същество. Затова Той безмилостно го погуби, като си послужи за това с моите очи. Да знаете: когато една душа е отдадена мощно на злото, погледът й е отровен и смъртоносен особено за децата. Така умря през месец август моят малък син, който тъй сладко приказваше, ако и да мислех, че такава привързаност е за мен позволена. Така си мислех и по-рано, че за мене, монаха на дявола, е позволено да обичам плът и кръв, стига това да не е жена и ето — един с безкрайна доверчивост се домогваше до моето „ти“, докато най-сетне го получи. И поради това трябваше да го убия. Аз го тикнах в смъртта с насила приетите от него мои напътствия. Защото моят magisterulus
244
Според народните предания Хифиалта била блудницата, изпратена при доктор Фаустус. — Б.пр.