— Quod demonstramus34 — рече някой, изглежда, Дунгерсхайм, — ние, туристите, налягали тук на сламата, които ще потеглим утре в тюрингските гори към Айзенах и Вартбург.
— Ти все казваш: „според мене“ — вметна друг. — Вероятно искаш да кажеш: „според моя опит“.
— Вие ме упреквахте — отвърна Адриан, — че съм говорел отвисоко за младежта, че съм се изключвал от нея. И изведнъж искате да се изказвам от нейно име.
— Леверкюн — рече тогава Дойчлин — си има свои собствени възгледи по отношение на младежта, но очевидно и той не отрича, че тя е една специфична форма на живот, която като такава трябва да бъде зачитана, а това е решаващото. Аз само се обявих против обсъждането на младежта от самата младеж, тъй като то накърнява непосредствеността на живота. Но като самосъзнание то също повишава интензивността на съществуванието и в този смисъл, искам да кажа, в това отношение, аз го одобрявам. Младежката идея е една привилегия, едно предимство на нашия народ, на немския — другите народи почти не я знаят, младостта като специфична сфера е за тях, кажи-речи, неизвестна, те се учудват на подчертано характерното държане на немската младеж, което среща одобрение и сред възрастните от по-висшите наши класи, учудват се и на нейния неприет в буржоазното общество костюм. Нека се чудят. Немската младеж, именно като младеж, представлява самият дух на народа, немският дух, който е млад и многообещаващ — незрял, ако щете, но какво значение има това! Немските подвизи са били винаги плод на някаква могъща незрелост, ние не сме случайно народът на Реформацията. Защото и тя беше дело на незрелост. Зрял е бил гражданинът на Флоренция през Ренесанса, който при отиването си в църква е казвал на жена си: „Е, нека окажем уважение на това общоприето заблуждение!“ Но Лутер беше достатъчно незрял, достатъчно народен, достатъчно немски народен, за да даде на човечеството една нова, пречистена религия. Какво щеше да стане със света, ако зрелостта имаше последната дума! Ние с нашата незрелост ще му сервираме и други някои обновления и революции.
След тези думи на Дойчлин настъпи за известно време мълчание. Изглежда, всички в тъмнината бяха погъделичкани от това чувство на младост, и лична, и национална, сливащи се в един общ патос. В думите „могъща незрелост“ имаше положително нещо много ласкателно за повечето сред нас.
— Ако можех само да разбера — чух Адриан да прекъсва мълчанието — защо ли собствено сме чак толкова незрели, толкова млади, колкото ти ни говориш, искам да кажа, като народ. Всъщност ние сме изминали не по-малък път от другите и само нашата история, тоест обстоятелството, че малко късничко сме се обединили и осъзнали като една общност, ни създава илюзията за някаква особена младост.
— Не, работите стоят малко по-иначе — възрази Дойчлин. — Младостта във висшия смисъл на думата няма нищо общо с политическата история, пък и изобщо с историята. Тя е метафизичен дар, нещо есенциално, някаква структура, съдба. Не си ли чувал досега за немския растеж, за немското странствуване, за безкрайното друмничество на немската същност? Ако искаш да знаеш, немецът е вечният студент, вечно стремящият се сред народите…
— А неговите революции — вметна с късо изсмиване Адриан — са панаирджийските фокуси на световната история.
— Много остроумно, Леверкюн. Чудно е все пак, че твоето протестантство ти позволява да бъдеш толкова духовит. В краен случай би могло да се погледне и по-сериозно на това, което аз наричам младост. Да бъдеш млад, ще рече да бъдеш първичен, ще рече да си останал близо до изворите на живота, ще рече да бъдеш достатъчно силен да въстанеш и да се отърсиш от оковите на една отживяла цивилизация, да се осмелиш на това, за което у другите липсва жизнен кураж, именно да потънеш отново в стихийното. Младежката смелост е духът на „умри, за да възкръснеш“, тя е знание чрез смъртта да се възраждаш.
— Дали това е толкова немско? — осведоми се Адриан. — Възраждането се наричаше някога rinascimento и възникна в Италия. А „назад към природата“ ни беше препоръчано най-напред на френски.