За бога, недейте да мислите, че ми е жал за мене, ако се посветя на която и да било професия. Напротив: жал ми е за всяка професия, която би станала моя, и вие можете да приемете като възхвала, като любовно обяснение към музиката, като признание за изключителното ми отношение към нея факта, че за нея би ми било най-много жал.
Вие ще ме попитате: а за богословието не ти ли беше жал? На богословието аз се подчиних не защото (макар че и отчасти защото) виждах в него най-високата наука, а заради това, че търсех пред нещо да се смиря, да се преклоня, да се дисциплинирам, да се накажа за надменната си студенина, с една дума, от contritio37. Изпитвах нужда от власеница, от бодлив пояс под нея. Направих това, което хората са правили в миналото, когато са похлопвали на портите на някой манастир с най-строг устав. Този мой академичен манастирски живот си има своите абсурдни, смешни страни, но нали ще ме разберете, че някакъв таен страх ме възпира да го изоставя, да захвърля под миндера Светото писание и да избягам в изкуството, в което вие сте ме въвели и заради което, ако ми стане професия, ще ми е тъй особено жал.
Вие смятате това изкуство за мое призвание и ми давате да разбера, че «кръшването» от досегашния ми път не ще бъде голямо. Моето лутеранство е съгласно с това, защото то вижда в богословието и музиката съседни, родствени сфери, а на мене самия музиката винаги ми се е струвала като някаква магична смес от богословие и тъй забавната за мен математика. Музиката има много общо и с експериментирането и настойчивите търсения на алхимиците и адептите на черната магия от миналото, неща, които също стояха под знака на богословието, но същевременно и под знака на еманципацията и отстъпничеството — тя самата беше отстъпничество, не от вярата, това бе съвсем невъзможно, а във вярата отстъпничеството е акт на вяра и всичко е и става в бога, особено отпадането от него.“
Моите цитати са почти дословни дори и там, където не са напълно такива. Аз мога да се осланям на паметта си, а вън от това веднага след прочитането на черновката си записах много неща и преди всичко думите за отстъпничеството.
После той се извиняваше за отклонението, което всъщност едва ли бе отклонение, и минаваше на практическите въпроси, например на какъв вид музикална дейност би трябвало да се спре, ако отстъпи пред настояванията на Кречмар. Той го предупреждаваше, че по начало и както е всепризнато, от него не би могло да излезе никакъв солист виртуоз, защото „ранното пиле трябва да почне рано да пее“, а той много късно дошъл до съприкосновение с инструмента — и изобщо до мисълта за такова съприкосновение, което ясно говорело за липсващ вътрешен подтик в тази насока. Бил се запознал с клавиатурата не от желание да я овладее като майстор, а от някакво необяснимо любопитство по отношение на самата музика. У него нямало оная циганска кръв на концертиращия артист, който чрез музиката и заради нея се излага на показ. За това били необходими душевни предпоставки, пишеше той, каквито у него нямало налице: нужда от любовен обмен с тълпата, от лаври, от дълбоки поклони и въздушни целувки сред бурните ръкопляскания. Всъщност избягваше да назове нещата с истинските им имена, а именно, че дори и да не беше за това вече късно, той бе твърде свенлив, твърде горд, твърде недостъпен, твърде самотен, за да иска тепърва да става виртуоз.
Същите неблагоприятни съображения, продължаваше той, го възпирали да прегърне и попрището на диригент. Както за инструменталист-фокусник, той не се чувствувал призван и за примадона с палка и фрак пред оркестъра, за интерпретиращ пратеник и гала-представител на музиката пред простосмъртните на земята. Тук му се изплъзваше и една думичка, една от сферата на ония, които току-що вмъкнах по-горе за обяснение: той споменаваше за боязън от света. „Боязлив от света“ се наричаше той и не търсеше да изкаже с това никаква похвала за себе си. Това качество, преценяваше той, говорело за липса на топлота, на симпатия, на любов — и при наличието му човек наложително трябвало да се попита дали при това положение е годен изобщо да бъде артист, което ще рече: да бъде любовник и любимец на света. А щом тези две цели — диригентството и виртуозността на солиста — отпадали, какво ставало? Оставала музиката като такава, брачният обет, годежът с нея, мистериозната лаборатория, алхимическото добиване на злато, композирането. Чудесно! „Вие ще ме въведете, приятелю Албертус Магнус, в теорията на тази тайна наука и положително, аз вече го чувствувам, аз отсега още зная това, както от опит го знам вече донякъде — аз няма да се окажа съвсем неспособен адепт. Ще схвана всички трикове и фокуси, и то с леснина, защото моят дух гори от желание да ги постигне, почвата за тях е подготвена и в нея някои семена са вече посети. Ще облагородя първичната материя, като й прибавя магистериум, и с дух и огън ще прекарам веществото през множество колби и реторти, за да го пречистя. Прекрасно занимание! Аз не зная нищо по-увлекателно, по-тайнствено, по-възвишено, по-дълбоко, по-хубаво. Да бъда привлечен към него, не е нужно почти никакво увещаване.