Има една приказка: «На бога да се уповаваш, страна и свят да наблюдаваш, за туй не ще да съжаляваш.»
Не ще и съмнение, че по бреговете на Плайсе, Парте и Елстер животът е по-друг и пулсът му по-иначе бие, отколкото на брега на Заале, защото тук се е струпало велико множество народ, над седемстотин хиляди души, което само по себе си вече предразполага към известна снизходителност и търпимост по подобие на пророка, който с разбиране, с мъдра насмешка приема греха на Ниневия, когато извинително казва: «Такъв голям град с повече от сто хиляди жители…» Оттук можеш да си представиш какво пък снизхождение се изисква за тия седемстотин хиляди, които по време на панаира — за есенния аз, новопристигналият, имам вече известна представа — значително се преумножават с пришълци от цяла Европа, та дори от Персия, Армения и другите азиатски страни.
Не че тая Ниневия ми се чак толкова ревне, тя, не ще и дума, не е най-прекрасният град на моята татковина, Кайзерсашерн е къде по-хубав, но за него е лесно да е хубав и достолепен, достатъчно му е и само това, дето е тих и старинен, у него пулс няма. И все пак великолепен си е моят Лайпциг, изграден е сякаш от скъпи детски кубчета и колонки, на всичко отгоре хората тук говорят дяволски отвратително, да те е страх да влезеш в магазин, за да си купиш нещо — нашата мека, сънена тюрингска реч сякаш тук е разбудена, за да си служат безочливо с нея седемстотин хиляди приказващи безобразно уста с издадена напред долна челюст, ужасно, ужасно, но, ах, боже, то съвсем не е злоумишлено, напротив, в това се съдържа дори известна насмешка над себе си, каквато те могат да си позволят поради своя световен пулс. Център на музиката, център на книгопечатането и книжарството, високопросветителен университет — пръснат впрочем в различни сгради, главното здание е на Аугустусплац, библиотеката е при Гевандхаус, различните факултети се помещават в свои собствени сгради, философският в Червения дом на Променадата, юридическият в Collegium Beatae Virginis40 на моята Петерщрасе, където още с пристигането си намерих подходящо убежище и подслон. Слязох от влака рано след обяд, оставих своя товар в гардероба на гарата, тръгнах, сякаш някой ме водеше насам, прочетох бележчицата на водосточната тръба, позвъних и веднага се спогодих с дебелата, бърбореща безбожно хазяйка относно двете стаи в приземния етаж. Беше още толкова рано, че аз, любопитен като всеки новопристигнал, успях след това да разгледам почти целия град — този път действително воден, и то от носача, който беше донесъл моето достояние от гарата: оттук именно произлезе и фарсът и срамотната история, за която в началото споменах и която по-сетне може да ти разкажа.
Заради дрънкането на пиано дебеланката не прави никакви фасони, с това тук са свикнали. Пък и аз не й проглушавам много ушите, защото засега карам предимно теорията, по учебници и с писалка, изучавам, harmoniam и punctum contra punctum41 на своя глава, което ще рече: под строгия надзор, упражняван от amico42 Кречмар, комуто на два-три дни приподнасям изученото и стореното за похвала или хула. Страшно се зарадва човекът, когато пристигнах, включи ме в обятията си, задето не осуетих надеждите му. Не дава и дума да става за някакво мое постъпване в консерватория, нито в голямата, нито при Хазе, където той преподава. Не била там атмосферата, казва, за мене, трябвало съм да сторя по-скоро като татко Хайдн, който никога не е имал praeceptor43, ами се снабдил с Gradus ad Parnassum44 от Фукс и с това-онова от тогавашната музика, особено от хамбургския Бах, и само по това изучил похвално занаята. Между нас казано, теорията на хармонията ме кара страшно да се прозявам, докато контрапунктът ме начаса оживява, не мога да се наситя на занимавките, които си стъкмявам в тази просто вълшебна област, разрешавам с увлечението на маниак безконечни проблеми, изписал съм за упражнение цял куп забавни канони и фуги, заради което бях донейде похвален от моя наставник. Това е продуктивно, възбуждащо фантазията и изобретателността занимание, докато играта на домино с акорди без тема, вари я, печи я, е според мене все празна работа. Нима няма да е по-добре, ако всичките тези предявени тонове, преходи, модулации, подготовки и разрешения се заучават на практика, по слух, от опит, като човек сам ги открива, вместо да ги учи от книгите? Пък и изобщо и per aversionem45 просто глупаво е механично да се отделя контрапунктът от хармонията, тъй като те са така неразлъчно преплетени помежду си, че трябва да се преподават не поотделно, а като нещо цяло, трябва да се преподава самата музика, доколкото това е възможно.