Пръстите на лявата му ръка се увиха върху хладния метал на цилиндричен предмет. Вдигна го нагоре и натисна бутончето. Облачето антисептичен спрей „Бактин“ нахлу в очите, ноздрите и устата на ожесточения звяр.
Доберманът се задави и отскочи назад. В следващата частица от секундата Майкъл вече беше на крака и посягаше към катаната. Макар и заслепен, звярът отново нападна. Но Майкъл вече беше успял да докопа дръжката на дългия меч. Тялото му се претърколи встрани, острието блесна във въздуха и се стовари надолу. Гръбначният стълб на добермана се скъса като тънка връвчица.
Отхвърли трупа на звяра от себе си и бавно се изправи. През полянката тичаха хора.
Стоеше леко приклекнал, държеше катаната през рамо, с острието назад. Сякаш носеше чадър, за да се предпази от горещите слънчеви лъчи.
От храсталаците, точно от мястото, от което преди секунди се бяха появили доберманите, изскочиха двама мъже с автоматични пушки М-16 в ръце. Майкъл не се поколеба нито за миг. Стрелна се напред с бързината на мълния, катаната изсвистя във въздуха, ударите й — единият вертикален, другият хоризонтален, се сляха в едно-единствено движение. Мъжете се строполиха върху труповете на кучетата.
За частица от секундата остана неподвижен, ушите му опипваха всеки подозрителен звук. Уверил се, че нищо наоколо не издава наличието на непосредствена заплаха, той се наведе, взе ножницата от земята и прибра катаната. После я затъкна в колана си и дръпна сака от клоните на близкото дърво.
Огледа се още веднъж и пое по посока на къщата.
Когато кучетата престанаха да лаят, Уде се намираше на границата на ослепителния кръг светлина, очертан от прожекторите. Изчака точно минута и половина, но не чу нищо друго, освен жуженето на комарите край главата си. Включи подвижната радиостанция в ръката си и натисна бутона за връзка. Никой не му отговори.
Обърна се и влезе в къщата. Вътре имаше пет човека, без да се брои Ичимада Дебелака. Заповяда им да се въоръжат с автомати М-16 и да стрелят по всичко, което помръдне пред очите им. Но да ранят, а не да убият противника. Хората така и не разбраха кой точно е този противник.
Обърна се към Уейли Чарли и Дебелака и кратко им нареди да го последват.
— Какво става? — объркано попита пилотът.
— Затваряй си устата! — сряза го Уде. — Имаш задачата да не изпускаш от очи тоя тип и да го държиш по-далеч от оръжията!
В момента, в който щракна затвора на пушката за проверка на мунициите, прозорецът се пръсна на хиляди ситни късчета.
Бойците от Якудза отвърнаха с дружен залп, куршумите буквално разкъсаха влетелият в помещението предмет.
В мига, когато стрелата излетя, Майкъл захвърли компактния ловджийски лък и се затича към източния край на къщата. Изби рамката на първия прозорец и скочи в тъмната стая.
Надяваше се, че спасителният пояс от тънък, но здрав винил, който беше привързал към задния край на стрелата, ще му даде онези няколко минути суматоха, които му трябваха.
Спалнята беше празна. Майкъл измъкна катаната от ножницата и внимателно открехна вратата. В ноздрите го удари задушливата миризма на кордит. Оттатък стрелбата продължаваше. „Може пък да се избият помежду си“, с надежда помисли той.
Свърна наляво по коридора. Следващата врата, солидна и богато инкрустирана, очевидно водеше в апартамента на Ичимада Дебелака. Отвори я и се втурна вътре, стиснал сабята с две ръце пред себе си. За частица от секундата огледа спалнята и свързаната с нея баня. И двете бяха празни.
Задължен беше да огледа всички помещения. Защото трябваше да знае кой къде се намира, колко на брой са противниците му.
Още една баня, също празна.
Коридорът се разделяше на две. Наляво беше кабинетът, надясно — кухнята, и отвъд нея дневната. Очевидно кухнята беше най-подходящото помещение, тъй като липсата на големи прозорци я правеше по-удобна за защита.
Пристъпи към летящата врата и леко опря върха на катаната в рамката й. После рязко я блъсна навътре.
Двама бандити, единият от тях моментално натисна спусъка.
Но Майкъл, свит на топка, вече се търкаляше към средата на помещението. Движението му се прекрати на около метър от противниците, катаната се стрелна напред и нагоре, после хоризонтално. Двамата се строполиха на пода.