Выбрать главу

Уде светкавично се извъртя.

На прага се беше изправил Ичимада Дебелака, пистолетът в огромната му лапа приличаше на детска играчка.

Двамата стреляха едновременно. От гърдите на Ичимада бликна фонтан кръв, тялото му политна назад.

От дулото на автоматичния Мак-10 продължаваха да излитат огнени пламъци, когато Майкъл скочи към писалището и посегна да сграбчи катаната. Но прикладът на Уде тежко се стовари върху китката му.

Майкъл изкрещя от болка, коленете му се огънаха.

— Няма да стане — цъкна с език Уде, тикна дулото на оръжието си в лицето на Майкъл и бавно отстъпи назад. От носа на американеца рукна кръв и това предизвика усмивката му: — А сега ще ми разкажеш всичко, което искам да знам! Вече имам много време, всичкото време на света… Останахме само двамата, няма кой да те чуе, когато започнеш да крещиш от болка. А ти сигурно ще закрещиш, когато ти прострелям глезена. Ще изчакам един час, после ще прострелям и другия. След това ще дойде ред на ръчичките ти. Съветвам те да си помислиш добре. Как ще я караш без ръце и без крака… Ще бъде страхотно предизвикателство, нали? Най-голямото в живота ти!

— Върви по дяволите! — просъска Майкъл.

— Аха, май ще имам възможност за пълна програма — ухили се Уде, сви рамене и насочи пистолета към десния крак на Майкъл.

В същия момент някакъв непонятен звук започна да изпълва просторното помещение. Уде се поколеба за миг, после започна да се извръща с лице към прозореца.

Майкъл зърна неясната сянка, но отказа да повярва на очите си.

Илайн беше успяла да проникне през отворения прозорец, в момента въртеше тежката катана над главата си с опитността на стар и изпитан воин. Върхът на меча се стовари върху дулото на пистолета и той излетя от ръката на Уде. От пръстите му бликна кръв.

Но това беше само началото. Уде се прегъна на две и едва успя да отбегне удара, който положително щеше да му отсече главата. Тялото му се блъсна в писалището, от гърдите му се изтръгна тежко пъшкане. В следващата секунда политна към коридора и изчезна.

Майкъл грабна пистолета и се втурна след него. Прескачайки тялото на Ичимада Дебелака, той успя да зърне фигурата на Уде, завиваща в дъното на коридора. Когато стигна входната врата, от едрия японец нямаше дори следа.

Илайн го повика, той се обърна и тръгна към офиса. Завари я, коленичила пред Ичимада, опитваше се да го обърне по гръб, нещо му говореше. Гърдите на едрия мъж тежко се повдигаха и отпускаха, нещо в гърлото му заклокочи.

— Ти си синът на Филип Дос, нали? — едва чуто попита той и с усилие отвори очи.

Майкъл се отпусна на колене до Илайн и кимна с глава:

— Аз съм Майкъл Дос.

— Баща ти… Обади ми се по телефона… В деня, в който го убиха… — Ичимада Дебелака се закашля, клепачите му потрепнаха и се затвориха. — Ние с него… някога… се познавахме… Когато оябун беше Ватаро Таки… Преди онзи безумец Масаши да узурпира властта за сметка на братята си.

Ичимада дишаше тежко, лицето му започна да посивява.

— Той знаеше, че съм верен на стария му приятел Ватаро Таки… Помоли ме да те открия и да те попитам дали помниш „шинтай“…

В съзнанието на Майкъл изплува предсмъртното стихче на баща му:

„Бели чапли зоват другарите си… Снежинки се сипят от небето, прекрасни символи на шинтай…“

— Какво друго ти каза? — напрегнато попита той. — Кой го уби?

— Аз… не знам… — Ичимада напразно се опитваше да поеме въздух, дробовете му отказваха да функционират. — Не е Масаши…

— Тогава кой? — извика Майкъл. — Кой би имал интерес от смъртта на баща ми?

— Иди да намериш Уде — прошепна Ичимада, очите му вече се заковаха върху нещо, което само той можеше да види. — Уде притежава това, което баща ти остави за теб…

Майкъл се наведе към устните му. Гласът на Ичимада Дебелака все повече наподобяваше тихото тиктакане на стар будилник, готов всеки момент да спре.

— Документа Катей — прошепна японецът.

— Какво?

— Баща ти го отмъкна от Масаши… — по всяка вероятност Ичимада вече не чуваше нищо друго, освен собствените си слова: — Масаши е готов на всичко, за да си го върне… Той прати тук Уде…

— Кой е Уде?

— Уде ме застреля — отвори за миг очи Ичимада. — Нима аз не успях да го улуча?

— От него течеше кръв — поясни нетърпеливо Майкъл, осъзнал, че времето неумолимо изтича. — Ичимада! Какво представлява документът Катей?