— Вие сте негова дъщеря?! — извърна се към нея Филип, гласът му беше дрезгав и някак чужд.
— Зная кой сте, господин Дос — продължи Дзен Годо. — Зная, че сте отговорен за смъртта на моите приятели Аризава Ямамото и Шигео Накажима.
Имената избухнаха във въздуха като авиационни бомби.
Мичико мълчеше. Стоеше тихо и дисциплинирано като ученичка, ръцете й бяха скрити зад гърба. Филип се почувства предаден, в безнадежден капан.
— Не можете да ме задържите тук — започна да се надига той. — Аз съм член на американската…
Почувства някакъв натиск на врата си и замълча. Обърна се и видя, че Мичико държи дълга катана, а острието й заплашително го докосва по кожата.
— Мичико няма да се поколебае да използва тази сабя, господин Дос — обади се Дзен Годо. — Тя е майстор на кенжуцу, истински сенсей. Позната ли ви е тази дума?
— Да — отвърна Филип, без да отмества поглед от блестящото острие на сабята и изцъклените, сякаш лишени от човешки чувства очи на Мичико. — Кенжуцу е изкуството на боя с мечове — дори за миг не се усъмни в думите на Дзен Годо относно уменията на Мичико.
— Моля да приемете уверенията ми, че няма да ви сторя нищо лошо — продължи Дзен Годо. — Но бъдете сигурен, че Мичико без колебание ще ме защити, ако възникне необходимост…
Филип се отпусна обратно на мястото си. Просто нямаше друг избор.
— Споменахте, че аз съм виновен за смъртта на вашите приятели и делови партньори, но въпреки това няма да ми сторите нищо лошо — промълви той. — Правилно ли съм ви разбрал?
— Вместо отговор искам да ви разкажа една стара история — вдигна глава Дзен Годо. — Поуките в живота трябва да извличаме от своето минало, нали? — беше облечен в официално кимоно от черна коприна, на гърдите му бяха избродирани две бели чапли с разперени криле. Очите и върховете на човките им бяха яркочервени. — Баща ми казваше, че човек трябва да ликвидира враговете си, преди те да са ликвидирали него. Той беше безкомпромисен човек с изключително развито чувство за чест. Но въпреки това никога не пропускаше да се възползва от благоприятния ход на събитията. В един момент стана така, че неговата безкомпромисност се обърна срещу самия него. Многобройните, почти винаги успешни сделки, му бяха създали куп врагове. Толкова много, че той вече не беше в състояние да се справи с тях.
Баща ми беше ревностен шинтоист, дълбоко вярваше в анимизма. Постоянно ми сочеше дървета, части от поточета и езерца, гористи хълмове. Кълнеше се, че те се обитават от духове… После каза, че и в къщата ни живее дух. Бил изключително зъл, опасен за всички, с изключение на него самия. Защото баща ми бил единственият, който се решил да даде на този дух подкрепата, от която се нуждаел…
И тъй, баща ми отишъл при духа.
— Враговете ме обкръжават отвсякъде — оплакал му се той. — Ти ме съветваше да ги унищожа, преди те да са унищожили мен. Но аз не мога да го сторя. Кажи какво да правя?
Сенките над главата му се раздвижили, сякаш по-духнал лек ветрец. После се разнесъл гробовен глас:
— Трябва да намериш съюзник, който да ти помогне.
— Вече опитах — отвърнал баща ми. — Но никой няма достатъчно сили да го стори.
— Трябва да търсиш още — посъветвал го духът.
— Търсих навсякъде — отчаяно отвърнал баща ми.
— Не навсякъде — възразил духът. — Понякога съюзникът се крие на най-малко очакваното място.
— Нямам приятели, които имат кураж да започнат подобна битка. Имам само врагове.
— Тогава именно сред тях ще намериш своя съюзник — отсякъл духът.
Дзен Годо се усмихна и леко поклати глава:
— Сегашното ми състояние наподобява твърде много онова, в което се е намирал баща ми, господин Дос. И аз съм обкръжен от врагове, които искат да ме видят съсипан. Те са много на брой, организацията им е отлична. А и притежават огромна власт.
— Защо трябва да повярвам на всичко това? — попита Филип. — Вие говорите твърде убедително, но това са само думи… Освен това сабята е опряна в гърлото ми, нали?
Дзен Годо едва забележимо кимна с глава и острието се отдръпна от врата на Филип. После Мичико обърна катаната обратно и я сложи в ръката му. С разширени от смайване очи Филип видя как Дзен Годо започна да се навежда напред и челото му леко докосна рогозката в нозете му.
— Ето го вашият шанс, Дос-сан — обади се от тази позиция японецът. — С един удар на катаната ще ми отсечете главата. Така задачата ви ще бъде изпълнена и няма да е необходимо да разсъждавате. Просто ще продължите да изпълнявате заповедите на онези, които са над вас.