Филип премести очи върху Мичико. Тя стоеше напълно неподвижно, лицето й беше бледо и сериозно, в очите й пламтеше леден огън.
Той изпита необходимост да вникне по-дълбоко в намеренията на тези двамата. Надигна се на едно коляно, катаната блесна над главата му. Рязко замахна и острието се стрелна към врата на проснатия в краката му мъж.
Дзен Годо не помръдна, Мичико също.
Задържа острието на сантиметър от кожата на японеца, изпусна въздуха от гърдите си и седна обратно на мястото си.
В помещението цареше дълбока тишина. Филип беше сигурен, че чува движението на микроскопичните прашинки в прозрачния въздух. След малко Дзен Годо вдигна главата си от рогозката и закова очи в лицето на Филип. Изражението му беше абсолютно безизразно.
Филип моментално се възползва от шанса си.
— Когато говорите за своите врагове, вероятно имате предвид Джибан, нали? — попита той. Настъпи мигът, в който щеше да разбере дали двамата с Джонас работят в правилна посока, или просто избиват не тези, които трябва.
Очите на Дзен Годо мрачно проблеснаха.
— Точно така — кимна той. — Но ще ви бъда много благодарен, ако ми обясните откъде сте научили това име.
— Само ако ми обясните какво представлява този Джибан — постави категоричното си условие Филип.
Дзен Годо отново кимна с глава.
— Това ще бъде един справедлив обмен на информация. Баща ми постоянно твърдеше, че само по този начин могат да се поставят основите на взаимното доверие.
Филип извади писмото, което намери до трупа на Шигео Накажима, и мълчаливо му го подаде. Дзен Годо го прочете и го прехвърли в ръцете на Мичико.
— Какво ви говори това писмо, господин Дос? — попита той.
— Първо искам да чуя всичко за Джибан — поклати глава Филип.
— Джибан, както вероятно вече знаете, означава политическа групировка от локален мащаб — започна Дзен Годо. — Но по отношение на групировката, за която става въпрос, тази дефиниция звучи направо смешно. Защото тук имаме работа с министри и висши правителствени служители, обединени под ръководството на човек на име Козо Шина. Той е един изключително отблъскващ тип, масов убиец през годините на войната. О, да, предполагам, че като него има още много. Но Шина положително е най-отвратителният. Защото е изпитвал удоволствие от това, което върши. Бавно и незабележимо се е превърнал в роб на своята жестокост.
Именно Шина е един от стратезите на японската военна авантюра в Манджурия. Той успя да мобилизира народа, да събуди онази агресивност у него, която е необходима за всяко империалистическо начинание. Както в годините на войната, така и днес, той има изключително силно влияние сред политическите и икономическите среди.
Веднага след края на войната Шина направил необходимото, за да осигури чисто минало както на себе си, така и на своите близки съратници. Американците не могат дори да се доближат до него. Досиетата са така умело подменени, че те дори не подозират за ролята, която е играл той по време на войната. По ирония на съдбата днес именно той и неговите съратници са съветници на американците. Но Шина не се ограничава само да им дава съвети. Майстор на интригата, той умее да изтръгва от тях всичко, което възнамеряват да приложат на практика, после скромно си предлага услугите за конкретната реализация на американските планове. Резултатът, разбира се, е коренно противоположен на очаквания. Мрежата от поддръжници на Шина успешно проваля всяко американско начинание.
— А защо е против вас? — попита Филип.
— Защото аз, заедно с Ямамото-сан и Накажима-сан, бях против войната още от самото начало. Включих се в „Токо“ с искреното желание да се боря срещу комунизма. Станахме врагове на Шина и това той никога няма да ни прости. След като войната свърши, при това с резултат, който ние отдавна предвиждахме, нашите единствени шансове за възраждане бяха свързани с помощта на Америка. Ние сме твърдо убедени, че Япония може да стане по-силна и по-самостоятелна при балансирана и правилно провеждана политика от страна на управниците. Докато Шина и неговият Джибан имат коренно противоположни виждания.
— Какви са те?
Очите на Дзен Годо бяха мрачни и безжизнени като планински езера в тъмна нощ.
— Шина мечтае да върне страната в състоянието на войнстващ милитаризъм — такова, каквото беше то в навечерието на Втората световна война. Той иска завладяването на Манджурия — една територия, която никога не е принадлежала на Япония. Но той иска и много повече — покоряването на континентален Китай. Твърдо вярва, че съдбата на Япония е свързана с постоянната експанзия. Че Япония ще стане велика сила едва след като територията й стане толкова обширна, колкото тази на САЩ или СССР.