Вътрешността на стаите беше облицована с тъмно дърво, подовете бяха покрити с дебели ориенталски килими. Филип избра една вечер, в която Силвърс беше длъжен да присъства на официалния прием в резиденцията на генерал Макартър. Подобни банкети се организираха често и се точеха до малките часове на нощта. Главнокомандващият окупационните сили беше известен със суетата си, а тази суета трябваше да бъде подхранвана от възхищението на най-близките му подчинени.
Филип беше идвал два пъти в този дом. Паметта му беше буквално фотографическа, помнеше разположението на стаите и мебелите до най-малки подробности, изобщо не му беше необходима светлина.
Започна с кабинета на Силвърс. Обзавеждането беше напълно европейско — старо писалище с дървен стол на колелца пред него, кожен диван и две кресла около ниска масичка за неофициални разговори. До стената имаше висока библиотека.
Зае се да преглежда съдържанието на чекмеджетата, нищо не убягваше от тънкия лъч на малкото му електрическо фенерче. Отправяше горещи молитви към Бога да открие някакво доказателство, твърдо и неоспоримо, независимо от характера му. Беше убеден, че с такова доказателство тъстът му ще вземе всички необходими мерки за отстраняването на Силвърс.
И го получи! Тефтерче с черни кожени корици, скрито под фалшивото дъно на най-долното чекмедже. Отначало дори не повярва на късмета си. Съдържанието на тефтерчето потвърждаваше всичките му подозрения. Прочете го веднъж, после се зае отново, вълнението му нарастваше. Да, всичко е тук — времето и мястото на срещи с отговорни членове на Джибан, чиито имена Филип знаеше; подробно счетоводство на направените плащания, имената на банките, в които са депозирани сумите, придружени от съответния номер на сметката. Предостатъчно за уличаването на полковник Силвърс като агент на Джибан.
На другата сутрин Филип отиде в една от централните банки. Показа картата на ЦРГ и веднага му бе уредена среща с един от вицепрезидентите. Пред него той настоя за пълна информация по сметка номер 647338-А. Името на вложителя нямаше нищо общо с Харолд Мортън Силвърс, но Филип не беше и очаквал подобно нещо. Извади фотокопия от ордери, носещи подписа на Силвърс, и ги свери с почерка на вносителя. Беше един и същ.
Плановете на къщата на Дзен Годо пристигнаха точно навреме. Дейвид Търнър занесе папката в апартамента на Филип. Това беше моментът, от който се плашеше Филип — той означаваше, че Джонас е открил начин за ликвидирането на Дзен Годо, без да се излага на риск репутацията на ЦРГ. Тази задача не беше от най-лесните, тъй като Годо беше пред очите на много хора.
Джонас, както винаги предпазлив, не искаше Лилиан да бъде у дома по време на разговора им. Затова Филип предложи на Търнър да я заведе на кино — даваха „През Тихия океан“, филм, който Лилиан отдавна искаше да види. Знаеше добре, че тя няма приятелки нито между съпругите на колегите му, нито между местните жители. Лилиан и Дейвид излязоха, без да протестират, а Джонас и Филип се заеха за работа.
Прегледаха внимателно плановете на къщата, още веднъж преговориха всички данни на разузнаването. Затънал в цифри и факти, Филип успя да забрави болезненото присвиване на стомаха си. Но когато Джонас премина върху конкретния план на неговото проникване, той отново почувства сериозността на положението.
Даваше си сметка, че решителният момент наближава. Сякаш бе човек, който гледа крайчеца на изгряващата луна в нощното небе и си я представя цялата. Така си представяше естеството на това, което му предстоеше. И се плашеше от него.
Погледна часовника си и тръсна глава:
— Джонас, нека му видим сметката още тази нощ.
— Тази нощ?
— Защо не? — равнодушно попита Филип. — Разполагаме с всички материали.
Неговите разкрития по отношение на Силвърс вече бяха станали достояние на генерал Хадли. На следващия ден Хадли щеше да докладва на генерал Макартър и скандалът щеше да се развихри с пълна сила. Затова задачата трябваше да бъде изпълнена веднага. „Трябва ни свидетел на моето убийство, беше казал Годо. Никой не може да бъде по-надежден свидетел от вашия партньор.“
— Този път бихме могли да действаме заедно — подхвърли Филип и на лицето му се появи малко пресилена усмивка.
— Ти май се шегуваш — изгледа го продължително Джонас.
— Нима не е настъпило времето паякът да излезе от своята паяжина? — попита Филип и напълни две чаши с питие. На него му беше все едно, но Джонас положително ще се нуждае от известно подсилване преди операцията.