— Всичко е наред — отвърна Лилиан.
— Ужасна сутрин — поклати глава Одри.
— Мислех, че ще умра от задушаване в онази агенция — рече Лилиан и очите й станаха тъжни. — Вече нищо не изглежда както преди… Имам чувството, че се връщам от дълго пътешествие и откривам един непознат град… — въздъхна и добави: — Всъщност не околностите се променят, а самите ние…
Одри я погледна с безпокойство.
— Защо наистина не заминеш някъде за известно време? — попита тя. — Вече нищо не те задържа тук.
— Как нищо, нали работя?
— Вземи си отпуск — настоя Одри. — Бог е свидетел, че си го заслужила. Дядо едва ли ще има нещо против…
— Не бива да се възползвам от факта, че работя при баща си — поклати глава Лилиан.
— Няколко дни отпуск едва ли могат да се нарекат възползване — настоя Одри. — Защо не отидеш до Франция? Винаги си обичала тази страна. Нали не си забравила онова разкошно местенце край Ница, за което толкова често си ми разказвала? Там, където някога е имало катедрала?
— Манастир — усмихна се бледо Лилиан.
— Както и да е. От разказите ти помня, че било много старо и си прекарала чудесно. Много ми се искаше да заминеш там с татко…
— Това е нашата малка тайна, Одри. Не съм разказвала това на никой друг. А баща ти никога не е имал време за почивка…
— Вече е късно да говорим за това — поклати глава Одри и усети как сърцето й отново се свива. Така се беше чувствала в погребалната агенция. — Господи, там беше ужасно! — въздъхна тя и скри лице в дланите си. — Нима всички трябва да избират ковчег според цената, като в универсален магазин?!
— Няма смисъл да говорим повече, миличка — въздъхна Лилиан. — Всичко свърши. Имахме трудна задача, но вече я изпълнихме.
— Говориш като войник, който се прибира от фронта — погледна я озадачено Одри.
— Така ли? — изненада се Лилиан. — Всъщност в думите ти има много истина… Сега ни е необходим кураж и чувство за дълг. Нещо, което никога не сме получавали от баща ти, прости ми, Господи…
Одри се разплака. Цяла сутрин се беше борила със сълзите, особено когато директорът на погребалното бюро ги превеждаше през тържествените си покои.
Нещо, което не сме получавали от баща ти…
Ридаеше със скрито в дланите лице.
— Успокой се, миличка — прошепна Лилиан и докосна ръката на Одри. — Бъди смела. Ако баща ти беше с нас, вероятно точно това щеше да ти каже…
„Но него го няма, помисли си Одри. О, колко много ми се иска да е тук!“ Изведнъж я обзе чувство на гняв.
— Не мога да приема, че още вярваш на подобни глупости! — извика тя. — Аз дори не зная какво означава смелостта! За мен тя е нещо тайнствено и неясно, нещо, за което мъжете постоянно говорят, но не могат да обяснят! — направи усилие да се овладее: — Именно с подобни термини те владееше татко, нали?
— Владееше всички нас — поправи я Лилиан. — Теб също.
Усилията й да се овладее отидоха на вятъра, сълзите отмиха и последните остатъци от самообладанието.
— Той се чувстваше виновен, че няма сили да отгледа своята дъщеря! — повиши тон Одри. — Винаги е мечтал да има двама синове! Зная това, показвал ми го е много пъти!
Лилиан втренчено я погледна.
— Чула ли си някога да казва подобно нещо? — тихо попита тя.
— Не беше нужно да го казва! — разпалено отвърна Одри. — Виждах разочарованието в очите му всеки път, когато се разминавах с топката за бейзбол!
— Баща ти се гордееше с теб, Одри — тихо промълви Лилиан. — И много те обичаше.
— Мамо, нима не разбираш? Аз така и не успях да го опозная! — очите й отново се напълниха със сълзи. — И вече никога няма да сторя това!
— Бедничката ми! — погали ръката й Лилиан. — Бедничката ми, мила дъщеря!
— Шпиони — повтори като насън Майкъл. Произнесе думата, без да вниква в нейното значение. Беше толкова замаян, че не усети как се спускат по широкото стълбище на клуб „Елипс“, вземат палтата си от учтивия портиер и се настаняват в лимузината на Джонас, която чакаше пред входа. По време на краткото пътуване до централата на БЕМТ във Феърфакс Майкъл разсеяно гледаше навън през сивото бронирано стъкло. Разговорът се поднови, едва когато лимузината ги стовари в подземния гараж на централата.
— БЕМТ е разузнавателна организация, действаща срещу външните врагове на Съединените щати — кратко поясни Джонас.
— И ти си шпионин, така ли?
— Да — кимна Джонас Самартан. — Баща ти също. При това беше дяволски добър!