— Седем години! — подигравателно проточи Уде.
— Ако аз бях тук цели седем години, вече да съм създал такъв клан, че старците у дома щяха да позеленеят от яд! Дори бих се изкушил да открия документа Катей и да го задържа за себе си! — усмивката му стана още по-широка и по-гадна: — Но ти си прекалено глупав, за да се сетиш за такава възможност. Нали така, Ичимада?
Ичимада Дебелака благоразумно премълча. Даваше си сметка, че Уде го провокира, опитва се да открие някакво чувство за вина. Напълно възможно е информацията на хавайците да е станала достояние на Масаши и той вече да го подозира. Но без доказателства няма да предприеме нищо. Защото тук става въпрос за чест и именно тази чест предпазва за момента Ичимада. Масаши трябва да има основателна причина, за да го прогони от Хаваите. И именно с тази цел Уде е тук. Да намери причината. Масаши си дава сметка, че задачата е трудна и затова е пратил Уде, а не някой друг. Сега целта на палача е да го провокира с надеждата Ичимада да изгуби търпение и да се нахвърли върху него. Естествено, за да може да го ликвидира под претекста за самозащита. Едва ли някой от клана на островите ще посмее да изрази протест срещу подобна операция. «Значи трябва да запазя спокойствие на всяка цена», каза си Ичимада Дебелака.
— Не ти се сърдя, че не искаш да говориш по този въпрос — продължаваше Уде. — На твое място и аз бих постъпил така. Но за разлика от теб положително щях да се възползвам по най-добрия начин от своето изгнание. Щях да отхвърля господството на Токио. Тази земя е свободна, част от Съединените щати. Те не знаят какви са целите ни. Територията е богата, девствена. Узряла и готова да бъде усвоена. Тук човек може да си създаде не само авторитет, но и огромно състояние.
Лицето на Уде окаменя, очите му се впиха в Ичимада:
— Ти си познавал Филип Дос, нали?
Ето защо Масаши го е изпратил да ме притиска, въздъхна вътрешно Ичимада. Подозира, че Дос е направил опит да установи контакт с мен. Трябва много да внимавам!
— И двамата познавахме Ватаро Таки — предпазливо отвърна той.
Светът на Уде преливаше от ярки цветове, всичко блестеше.
— Искам документа Катей — тръсна глава той. — Масаши Таки ти е заповядал да го откриеш. Ако не го получа, ще стигна до заключението, че не искаш да ми го предадеш.
Ичимада очакваше подобно развитие на разговора и беше готов.
— Аз съм верен на клана Таки — твърдо изрече той. — Масаши може да бъде спокоен. Все още работя по въпроса с документа Катей. Не съм спрял от момента, в който Филип Дос беше убит. Установих, че документът не е бил у него в момента на катастрофата. Сега проверявам всички места, които е посещавал — Дебелака усети как тънка струйка пот се плъзга по слепоочието му и потръпна от гняв. Уде се втренчи в нея с интереса, с който природоизпитателят разглежда рядък вид пеперуда.
— Лично ли се занимаваш с този въпрос? — попита гигантът, без да отделя поглед от лицето на Ичимада.
— Разбира се — отвърна онзи, опитвайки се да върви една крачка пред противника и питайки се дали Уде изобщо знае за съществуването на двамата хавайци.
— Не бих посмял да поверя на никого подобна деликатна операция.
— Имаш славата, че рядко си цапаш дебелите пръсти — отбеляза Уде, после отметна тава и избухна в гръмогласен смях: — Между другото, скоро видях пръстчето, което ти липсва… Беше в някакво шишенце, пълно с кафява течност.
— Гири — въздъхна Ичимада Дебелака, запазил спокойствие с цената на доста усилия. — Но това е концепция, която японците като теб вече не разбират, нали?
В очите на Уде проблесна гневен пламък.
— Имам пълномощия да реша въпроса както намеря за добре! — заплашително изръмжа той. — Ако не получа документа Катей в рамките на четиридесет и осем часа, ти ще умреш, Ичимада!
Дебелака го гледаше както се гледа луд.
— Съветвам те да вземеш необходимите мерки — продължи Уде и наведе глава, сякаш се ослушваше. — Я чуй! Струва ми се, че долавям как животът ти вече започва да отмерва последните си тактове…
Ичимада Дебелака стисна зъби и се остави на вълните налудничав смях, които го заляха.
«А Бас» блестеше в златнозелена неонова светлина.
— Сякаш сме в аквариум — отбеляза Жожи Таки.
— Нощта има хиляда очи — подхвърли Шозо, цитирайки фраза от стар американски филм. — И всяко едно от тях е тук.