Гневът в гласа на Масаши накара Жожи да го погледне с неприкрит интерес. Слушаше внимателно. Не само думите на брат си, но и интонацията му. Тук несъмнено присъстваше горчивина, дълбока и разяждаща корозия, надхвърляща всяка обикновена човешка философия. Мазохистичното подводно течение на самоомразата. Това напълно съвпадаше със спомените от детството им. Масаши беше галеното малко братче — своенравно, упорито, трудно за възпитание дете. Дете, което от малко е започнало да се дразни от вниманието, което му се оказва.
— Наистина ли мразиш толкова силно родината ни? — попита Жожи. — Просто не мога да повярвам на ушите си! Нали тук сме родени, тук сме отраснали?
— Глупости! — троснато отвърна Масаши. — Но какво друго мога да очаквам от теб? Ти винаги си бил притеснителен и срамежлив, това е най-големият ти недостатък! Никога няма да разбереш, че единственият път към величието на Япония в този атомен век е разширяването на собствените й граници.
— Величието на Япония е в сърцата ни — там, където гори пламенният дух на дедите ни. То е в нашето съзнание, където носим свещения спомен на историята!
— Япония се възстанови от руините — отвърна Масаши. — Но това е всичко, което народът ни може да стори. Оттук нататък величието зависи единствено от онези, които виждат пътя напред — пресуши чашата си и добави: — Винаги говоря истината, а човек често не иска да я чува.
— Значи истината, а? — вдигна шава Жожи и махна с ръка по посока на заведението. — Тогава трябва да гледаш тези нещастници наоколо, братко. Нали измежду тях набираш новите си попълнения? Идват тук да си пълнят очите, висят цяла нощ, а после се прибират у дома да мастурбират! — от гърлото му се откъсна звук на дълбоко отвращение. — Какво истинско има в това да надничаш под полата на жена, която е оставила бельото си в гардероба, за да изкара някоя йена?
Келнерката се наведе да прибере празните чаши от масата и да ги замени с пълни. Певецът продължаваше да се дере на подиума.
— Послушай малко този буламач — продължи Жожи. — Твоите нови попълнения го слушат с часове. Нима мислиш, че ги е грижа за «хайку», великото поетично наследство на тази страна? Не, братко. Те отдавна са изгубили връзка с миналото, с всичко, което прави Япония велика страна… «Стоим и се гледаме с часове, в очите ни има сълзи»… — подигравателно повтори думите на песента той, имитирайки очилатия певец. — Пълна безсмислица! Също като серийно произвежданото насилие в киното, на което публиката се радва, тропа с крака и иска още! Като направените по един калъп гротескни телевизионни програми, които проповядват същото насилие! Защо е всичко това? Защото ни манипулират. Гъделичкат долните вкусове на широката публика, но внимават никога да не предизвикват истински чувства у нея. Такива, каквито са гневът и отвращението. В измамния електронен свят няма място за подобни емоции. Неговият бизнес е чиста фантазия.
Жожи си даваше сметка, че говори прекалено много, усещаше втренчения поглед на брат си, но вече не можеше да се спре. В стомаха му нарастваше топката на гнева, имаше чувството, че се е заразил от гнева на Масаши.
— Твоите нови попълнения в клана нямат чувство за чест, нямат усет към традициите. Знаеш ли защо? Защото са израснали под влиянието на електронните боклуци. Манипулират ги от момента на раждането им, заедно с първата глътка майчина кърма! И те вече знаят какво значи манипулация. Манипулират както околните, така и самите себе си! — ръката на Жожи отново описа широк кръг: — Виж им забавленията. Трябва им силна и продължителна обработка, за да реагират на каквото и да било. Духът им е груб и омаломощен. Единственото им знаме е екстремизмът. Само той притежава достатъчно мощ да ги изтръгне от тъпото равнодушие. Всичко останало посрещат с нечуващи уши и невиждащ взор.
— Екстремизмът често се възприема погрешно — отбеляза Масаши и се приведе напред. — Но днес именно екстремизмът и само той може да изтръгне Япония от лапите на омразните чужденци! Ако не беше толкова чувствителен и слаб, ти несъмнено щеше да прозреш тази истина! Татко също не успя да я прозре. Единствената му заслуга е, че все пак успя да противопостави на руснаците могъществото на клана Таки!