Възнамеряваше да чака, докато хавайците останат сами. После изведнъж тръсна глава. Какво толкова, по дяволите! Ичимада Дебелака го подхлъзна и започна да увърта, въпреки че беше предупреден да не прави това. Колкото по-бързо свърши тук, толкова по-скоро ще си получи заслуженото Дебелака. Уде страшно много искаше да бъде с оябуна си, когато това стане, но знаеше, че просто няма начин. Представи си мутрата на Ичимада в този момент, от устните му се изтръгна заплашителен смях. Знаеше, че има моменти, в които сънищата са за предпочитане пред действителността.
Например като този сега. Седи си в колата, моторът е изключен, но в замяна на това моторчето в главата му работи на високи обороти. И създава мрачната картина на разруха и смърт, която ще се превърне в действителност скоро, твърде скоро…
Сюрреалистични образи, сред които често се мяркаха лицата на двамата хавайци. Уде надничаше в очите им, помътняващи от близката смърт. Наблюдаваше внимателно, искаше да улови момента на окончателния преход; момента, в който угасва последната искрица живот.
На практика никога не успяваше да го постигне. Беше невъзможно, независимо от концентрацията. Този миг си оставаше неуловим, можеше да го засече единствено във въображението си.
Но там, в главата си, той посягаше с ръка и сграбчваше тази последна искрица живот в момента, в който тя се готвеше да отлети от тялото. Отваряше уста и я поглъщаше. Сякаш вярваше, че тя ще влее допълнителна жажда за живот в собственото му тяло.
Картината в съзнанието му се промени. Вместо двамата хавайци и паянтовото им жилище се появи образът на баща му. Тялото му беше затиснато от огромната маса на Уде, от неговото лице щеше да изскочи последната искрица живот. Уде се готвеше да убие баща си.
Размърда се, отвори вратата на колата и слезе. Прекоси улицата и влезе в къщата. Дворчето беше занемарено. Тревата не беше окосена, храстите плачеха за подрязване и отдавна се бяха превърнали в плетеница от диви клонаци, буйни като лъвска грива. Уде изпитваше силно отвращение към хора, които не поддържат ред в собствения си дом.
Неговият дом в покрайнините на Токио беше безукорен във всяко отношение. Особено градината, която за Уде беше свещено място. Твърдо вярваше, че поддържането на растенията е божи дар, градината е важен елемент от живота на човека, изискващ спокойствие на духа и възвишеност на чувствата.
Още едно от нещата, на които не обръщаше внимание баща ми, помисли си той, докато ловко се справяше с ключалката.
Влезе в полутъмното антре, спря на място и се ослуша. Стенанията и пъшкането в една от съседните стаи го накараха да изпита чувството, че е попаднал в зоологическата градина. Над тях доминираше ритмичното поскърцване на пружина.
В ръцете му се появи кълбо тънко, но изключително здраво въже от волска кожа. Предпочиташе го именно заради здравината и малкото тегло.
За секунда установи, че двамата хавайци се забавляваха в една обща спалня. Вратата беше открехната, той с лекота надникна вътре.
Единият беше окупирал леглото. Яхнал момичето си, той работеше здраво, с ритмичността на робот. Другият лежеше по гръб на пода, момичето беше отгоре. Движенията на таза й бяха силни и също така ритмични, ръцете й бяха опрени на гърдите му. Хаваецът лежеше със затворени очи, изражението на лицето му издаваше силна наслада.
Обувките на Уде бяха с тънки гумени подметки, правени по поръчка в Токио. Те не издадоха никакъв шум, когато той пристъпи в стаята и затвори вратата зад себе си.
Пет човека в едно тясно помещение, единствено той беше напълно неподвижен. После тялото му изведнъж се превърна във вихрушка.
Стрелна се по посока на леглото, сграбчи ръцете на хаваеца и ги изви над главата му. Въжето от волска кожа се уви около китките с лекота, която можеше да го види единствено в каубойските филми, възелът стана светкавично, здрав и надежден. На практика той се стигаше толкова повече, колкото хаваецът се бореше да се освободи.
Почти без да прекъсва движението си напред, Уде се извърна към двойката на килима. Кракът му се стрелна напред, стоманеният връх на обувката потъна в гърлото на момичето. То подскочи и се закашля, тялото му се плъзна встрани и откри потръпващия от възбуда член на втория хаваец. Уде я блъсна в момента, в който очите на мъжа започнаха да се отварят, все още замъглени от насладата. Юмрукът на Уде го улучи малко под гръдния кош, човекът се сви. В следващата секунда и неговите китки се оказаха омотани във въжето от волска кожа.