После Цуйо нападна, време за размисъл нямаше. Стоманеното острие на катаната изсвири във въздуха и се насочи към главата на обезоръжения Майкъл. Ръцете на момчето инстинктивно се стрелнаха нагоре, дланите притиснаха плоското острие.
За пръв път от началото на изпитанията по лицето на Цуйо се плъзна доволна усмивка:
— Ето, винаги става така — рече той. — Тендо — Небесният начин, ни показва същността на злото. При това ни учи не само как да се справим с него, но и кога…
Следобеда баща и син прекараха заедно. Беше първата седмица на пролетта. Хълмовете на Йошино около школата на Цуйо бяха покрити с разкошни, току-що разцъфнали вишневи дръвчета. Двамата се разхождаха по пътечките между дърветата, нежни бели цветчета се носеха във въздуха ефирни като снежинки.
— Дойдох да присъствам на твоето дипломиране и да ти поднеса ето това — промълви Филип Дос и му подаде продълговатия пакет.
Майкъл го отвори. Древната катана блесна на слънцето със златните и сребърните орнаменти на ръкохватката си.
— Прекрасна е! — промълви замаяно той.
— Наистина — кимна Филип Дос. — Това е катаната на принц Ямато Такеру. Много стара и изключително ценна, голяма отговорност за собственика. От днес нататък ти ще бъдеш този собственик. А това означава да се грижиш за нея постоянно, ден и нощ, всяка минута!
Майкъл започна да изтегля острието от богато орнаментираната кания.
— Внимавай — предупреди го Филип Дос. — Тя е толкова остра, колкото и в деня на своето изковаване. Използвай я само при крайна необходимост, за борба със злото.
— Това ли беше причината да ме пратиш тук, татко? — вдигна глава Майкъл. — Да се науча да отличавам злото?
— Може би — замислено отвърна Филип Дос. — Но днес злото се крие зад много и различни маски.
— Аз притежавам «тендо» — тръсна глава Майкъл. — Пътят на небето ме прави силен. Именно затова днес издържах всички изпити на Цуйо.
Филип тъжно се усмихна и разроши косата на сина си:
— Ще бъда много доволен, ако тези са най-трудните изпити в живота ти — промълви той. — Все пак мисля, че съм постъпил по най-добрия начин… — обърна се и пое обратно към школата. — Сега вече знаеш, че най-напред трябва да идентифицираш злото. А после да се бориш с него. Най-накрая трябва да помислиш как да се държиш по начин, който ще предпази душата ти от това зло…
— Не е толкова трудно, татко. Днес вече го постигнах. Спрях атаката на Цуйо, без да го нападам на свой ред. Защото знаех, че няма коварни помисли.
— Така е, Майки, и аз се гордея с теб. Но колкото по-възрастен ставаш, толкова по-трудно ще ти бъде да определяш това.
Одри! Мислите на Майкъл рязко се върнаха в настоящето. Бедничката Одри! Скри лице между дланите си, от очите му рукнаха сълзи. Не успя да идентифицира злото, което отнесе Одри! Не можа да я спаси дори с величествената катана, която татко му подари. Нещо повече — и тя изчезна заедно с Одри.
Къде е Одри сега? Жива ли е?
— Татко, заклевам се в гроба ти, че ще я открия! — прошепна Майкъл. — Заклевам се, че ще открия похитителя, който и да е той! Ще си върна и катаната!
Блестящата повърхност на Тихия океан под крилата приличаше на разтопена стомана. Гледката беше величествена, натежала от всемирно спокойствие. Майкъл изпита чувството, че цивилизацията не съществува, никъде долу не мърдат мерзки човешки същества с още по-мерзки мисли и желания.
Първо трябва да идентифицираш злото.
«Тендо е Пътят към справедливостта, отекна в съзнанието му гласът на Цуйо. Небесният път е истината. Всеки, който се отклони от него, вече е попаднал в плен на злото.»
После трябва да се пребориш с него.
«Баща ти те прати тук с една основна цел — каза му Цуйо на първия ден след пристигането. — Да откриеш Пътя, да изучиш начина за постигането на „тендо“. Това, което сам той не е успял да стори. Само тук, в Япония, ти имаш шанс да постигнеш съвършеното познание. Но преди това трябва да забравиш стария живот, старите си навици. Ако не успееш, ако мислиш, че не си струва, нещата няма да се променят. Откриването на Пътя е трудно. Никой не може да каже предварително дали ще успееш, или ще се провалиш…»
И накрая, трябва да пазиш душата си от злото.
«Небесният път ненавижда оръжието — казваше Цуйо. — Но идва момент, когато то трябва да бъде използвано за изкореняването на злото. Така, както градинарят изкоренява бурените, за да позволи на цветята да дишат. Когато се налага, не трябва да се колебаем да отстраним един зъл човек. Особено когато сме убедени, че с това ще позволим на десет хиляди други да живеят спокойно. Това също е Небесният път…