Сега вече сигурно мислиш, че Пътят е всичко. Но въпреки това, въпреки душевното ти пречистване, ти пак си изложен на опасността от поражение. Дори майстор в бойните изкуства, сенсей като мен, също може да познае горчивината на поражението. На онова място, където Пътят не достига, където Пътят е безсилен… ЗИРО.»
Майкъл преглътна, за да отстрани заглъхването ма ушите си. Самолетът докосна пистата и леко подскочи, илюминаторите започнаха да вибрират от рязкото спадане на скоростта.
Той погледна навън към изумрудените, помръдващи под напора на лекия ветрец листа на палмите, към сапфирената повърхност на Тихия океан.
Мауи.
Когато Джонас влезе в сградата, в която се помещаваше службата на генерал Сам Хадли, Майкъл вече беше високо над облаците на Тихия океан. Наближаващ осемдесетте, Хадли отдавна беше минал в пенсия, но все още оглавяваше специалния екип от съветници на президента по стратегическите въпроси. Но Джонас отиде не при помощника на Хадли, а при този, който работеше с Лилиан.
Беше млад на години майор с грубо изсечени черти на лицето, който се разпореждаше в секцията на Лилиан с желязна компетентност. Беше напълно лишен от чувство за хумор, но Лилиан твърдеше, че подобен недостатък може да му бъде простен.
Майорът го попита иска ли кафе и Джонас кимна с глава. Чашата се появи на масата почти в същия миг, в който Джонас се настани в креслото срещу широкото писалище на Лилиан.
Първият й въпрос беше, разбира се, за Одри. Но той не разполагаше с никакви данни, не можеше да й даде така желаната утеха. Тя притежаваше достатъчно самообладание, за да премине на друга тема, и Джонас й беше благодарен за това. Успял да убеди Майкъл да потегли по следите на Филип, той се чувстваше малко неудобно в нейно присъствие. Знаеше, че няма да й стане приятно, когато разбере към какво е тласнал сина й.
— Радвам се, че дойде — опита бледа усмивка Лилиан.
— От обаждането ти останах с впечатление, че въпросът е спешен — отвърна Джонас.
Седяха край ниска, почти домашна по уют масичка, далеч от писалището. В кабинета липсваха шкафове за документи и канонерки с архиви, но почти половината от широкото писалище беше покрито с телефони. Чрез тях тя всеки момент можеше да се свърже с когото пожелае от държавния апарат. Белия дом, Пентагона, Капитолийския хълм. Контактите на службата, оглавявана от генерал Хадли, се простираха не само до Вашингтон и Ню Йорк, но и до почти всички големи столици в света.
Джонас вдигна глава от чашата с кафе и изгледа продължително Лилиан. Беше облечена в черно, бижутата й липсваха. Носеше само брачната си халка и чифт обеци с миниатюрни брилянти, които Филип й беше подарил по случай десетата годишнина от брака им.
— Мястото На бижутата не е в банковия сейф, Лилиан — отбеляза Джонас.
— Нека стоят там заедно със спомените ми — отвърна тя и вдигна лявата си ръка: — Не са по-хубави от тази обикновена халка…
— Филип е мъртъв — меко й напомни той.
— Нима това означава, че никога не е бил жив? — въздъхна тя и затвори очи. — Че никога не е съществувал?
— Не исках да кажа това.
— Смъртта не може да промени това, което е бил Филип — отвори очи Лилиан. — Нито пък това, което е вършил.
Кожата й беше болезнено бледа, почти прозрачна. Джонас имаше чувството, че тази жена е толкова красива, колкото и при първата им среща преди много години. Не беше изгубила нищо от своята привлекателност, видът й беше като на младо момиче. Кога ли ще започнат да се увъртат около нея, запита се Джонас. Службата й като помощник на баща си, генерал Хадли, й даваше възможност за контакт с много от най-изявените дипломати в света. Несъмнено сега всеки един от тях би проявил интерес към Лилиан, усмихна се в себе си Джонас. Той самият винаги бе проявявал сдържаност по отношение ма нея, никога не беше си позволявал топли чувства. Но сега, в момент на скръб, изпита желанието да й покаже своята преданост. Лилиан така и не успя да разбере същността на мъжкото приятелство, необходимостта от известна тайнственост. Тя искаше да участва във всичко, с което се занимаваше Филип. И когато получаваше отказ, вината за него стоварваше, разбира се, върху Джонас. Той предполагаше, че именно гневът й срещу него беше причината за охладняването на отношенията му с Филип. Защото след нейната поява приятелството между двамата мъже вече не беше предишното.