Въпреки това не можеше да я мрази. Тя беше обичала Филип и това беше достатъчно Джонас да я приеме като неразделна част от своето новосъздадено семейство. Сега, в този момент, просто не можеше да повярва, че седи срещу нея и Филип няма да се появи през някоя от вратите. Филип и Лилиан… Джонас със смайване откри, че не може да мисли за единия, без да си представи другия…
— Наследството, което ни остави Филип, положително ще надживее загадката около смъртта му — промълви Лилиан.
Жалко, че не знае нищо нито за едното, нито за другото, въздъхна в себе си Джонас. Но дали наистина е така? В този случай вероятно не е… Ръката му се плъзна по масата и покри юмручетата на Лилиан. Венчалната халка изчезна.
— Положително е така, скъпа — промълви той. — Филип се занимаваше с важни проблеми, ние с теб прекрасно знаем това.
— Предпочитам да не се държиш състрадателно — хладно го изгледа тя. — Много добре ти е известно, че от доста години насам нямам никаква представа с какво се занимава Филип. То винаги е било ваша тайна. Не ми харесваше, но бях принудена да приема този факт — на устата й се появи бледа усмивка: — Няма от какво да се безпокоиш, Джонас. Вашите тайни нито ме интересуват, нито пък аз съм някаква заплаха за тях.
Джонас се намръщи. Винаги се беше удивлявал от лекотата, с която Лилиан Хадли Дос се превърна от певица в пътуваща любителска трупа в опитен дипломатически служител. Присъствието й в този офис, управляван от железния майор, продължаваше да му се струва неестествено, не можеше да я свърже със суровата военна дисциплина, олицетворение на която беше собственият й баща… «Дали това не се дължи на непомръкващата й красота?», запита се той. На факта, че е жена?
— Какво имаш предвид? — промърмори гласно той.
Доловила неудобството в гласа му, тя продължаваше да се усмихва.
— Нима си забравил, че работя тук, на подчинение на баща ми, Джонас? Генерал Хадли продължава да ми се води шеф, също и на теб… През него минава всичко, с което се занимава БЕМТ, той е око и ухо на всеки президент от Хари Труман насам, при това напълно заслужено… Считат го за най-добрия военен стратег на Съединените щати от началото на века…
Вече няма тайни, Джонас. Поне за мен. И признавам, че това ми носи известно удовлетворение. Цял живот тайните бяха запазен периметър за вас с Филип, аз винаги оставах настрана.
— Такава ни беше работата, Лил.
— И сега е същата, Джонас — разшири се още повече усмивката на Лилиан. — Но с тази разлика, че днешните тайни са това, от което и аз си вадя хляба… — остави чашката си на масата и добави: — Именно затова те помолих да дойдеш веднага — в ръката й се появи малка папка, превързана с червена панделка и етикет, върху който пишеше: «СТРОГО СЕКРЕТНО, ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП.» Единият от ъглите й беше зает от двойна черна лента, което означаваше, че документите вътре не могат да бъдат нито преснимани, нито изнасяни навън.
— Какво е това? — пое папката Джонас, стомахът му се сви от тежко предчувствие.
— Прочети го — каза Лилиан и си сипа още една чашка кафе. Извади неизменният си подсладител марка «Икуал» и пусна две таблетки в черната течност. После започна да я разбърква със сребърната лъжичка.
— Господи Исусе! — извика Джонас и объркано вдигна глава: — Лил, но това е…
— Това е истината, Джонас — прекъсна го с равен глас тя. — В ръцете ти е докладът, който се изготвя веднъж на две години по поръчка на баща ми и се отнася изключително за дейността на БЕМТ.
— За пръв път чувам подобно нещо! — избухна Джонас.
— И аз току-що го разбрах — погледна го тя. — Истина ли е това, което пише в този доклад, Джонас? За изнасянето на поверителна информация, за провала на агентурните ни мрежи в продължение на цели шест години?
— Само отчасти, Лил — отвърна разпалено Джонас. — Но то е нормално, просто част от играта… — ръката му се стовари върху папката: — Но това вече е прекалено! Твоят старец иска да ни ликвидира!
— Завинаги — кимна тя. — Това е препоръката в заключителната част на доклада. Препоръка, която баща ми ще направи и устно по време на срещата си с президента, насрочена за началото на идния месец.
— Значи той го е чел и одобрил, така ли?
— Все още не — поклати глава Лилиан. — В момента е в Полша, ще се върне някъде в средата на следващата седмица. Сега не можем да осъществим контакт с него, програмата му е доста претрупана.