Одри рязко се събуди, наоколо дареше мрак.
Сънува кошмари, имаше усещането, че се е гмурнала дълбоко в тъмни води и прави напразни опити да се добере до повърхността, огряна от ярките слънчеви лъчи, бездънният океан я мамеше с хладната си прегръдка.
Океанът на съня.
Сънува, че е завързана за някакъв стол.
Китките и глезените й бяха посинели и подути от безмилостно впита в кожата жица. Имаше трудности с дишането, тъй като жицата се увиваше и около тялото й, над и под гърдите. Гърбът й беше извит назад, всяко мускулче тръпнеше от болка и напрежение.
Мракът беше кадифен. Мек, плътен и непрогледен. После започна да се движи. Да се извива и гърчи, да лепне по нея. В душата на Одри се появи страх, дишането й стана забързано, устата й пресъхна, под мишниците й стана влажно.
«Мили Боже, примоли се тя в съня си. Накарай го да се махне.» Но не знаеше какво е ТО.
Сега мракът започна да приема някаква форма. Одри не можеше да определи каква е тя. Мракът пулсираше от живот, приближаваше се.
Няма спасение, отекна някакъв мрачен, подобен на ехо глас в съзнанието й.
Винаги беше мислила, че ще живее вечно. На нейната възраст вечно означаваше петдесет години. Но сега разбра, че ще умре. Съзнанието й се сгърчи от ужас, зъбите й затракаха. Някаква животинска частица от нея истерично се бореше да се освободи, да изчезне от мрачния капан на обречеността.
Мракът вече надвисна над Одри. Тя усещаше задушливата му топлина върху бедрата си, вонящия му дъх върху устните си. Присъствието му беше определено мъжко, тя скоро почувства и един по-друг вид топлина. Обзе я внезапна възбуда и това още повече я уплаши.
После мракът започна да прониква в нея и тя започна да умира…
Събуди се рязко в мрака.
Потръпна, част от съзнанието й все още беше под влиянието на съня. Поиска да изтрие потта от челото си, но не можеше да се помръдне.
После установи, че наистина е вързана за стол.
«Париж е град на определени цветове, помисли си Майкъл. Ръждивокафяво, зелено и синьо. Докато Мауи е островът на пастелите: тюркоазеносиньо, розово, лилаво.» Остана изненадан от факта, че тук липсва умбрата — онзи червеникавокафяв цвят, който се срещаше в изобилие по склоновете на Йошино в Япония. Там, където Цуйо го беше учил на житейските мъдрости.
Не беше очаквал, че може да открие място на света, което да му въздейства толкова силно, колкото Париж и Йошино. В Париж творчеството му получи зрелост, в Йошино беше положено началото.
Поуката беше една: човек прибягва до определена стратегия във всички области на живота. Стратегията присъстваше при докосването на четката върху платното, при тъкането на платове, при поддръжката на градината. Когато възникне проблем (а проблеми винаги възникват), човек автоматически търси съответната стратегия за неговото разрешаване. Използването на оръжие е признак за изчерпване на стратегическите възможности, именно затова той отказа да вземе пистолета, който му предлагаше Джонас.
Беше ранен следобед. Все още високо в небето, слънцето позлатяваше безкрайните полета със захарна тръстика. Вдясно се издигаха Западните планини на Мауи, острите им върхове се криеха зад леки облачета. От пътеводителя, който беше изчел от кора до кора по време на дългия полет, Майкъл знаеше, че отвъд тези върхове лежи долината Иао — дом на древните хавайски божества.
Отиде да получи наетия джип. Настани багажа си на задната седалка, внимателно опипа брезентовия калъф, под който трябваше да бъде обещаната от чичо Сами катана.
Подчинявайки се на стратегията, изработена по време на полета, Майкъл се отби в Кахулуи да направи някои дребни покупки, между които и евтин сак от черна изкуствена материя. Един час по-късно вече пътуваше по магистралата Хоноапилиани. Наближаваше залива Маалеа, посоката на движението му беше на юг. Знаеше, че скоро магистралата ще заобиколи носа, наричан от местните жители «Брадичката на красавицата», а след това ще се насочи на северозапад. Гледан от въздуха, остров Мауи напомняше женски торс. Гърдите оформяше внушителният вулканичен връх Халеакала на югоизток, който се издигаше на височина от три хиляди и шестстотин метра. Кахулуи — там, където преди малко се беше приземил — оформяше едната част на шията, заливът Маалеа — другата. Главата на жената можеше да се отгатне там, накъдето се беше запътил Майкъл — Капалуа, а след това и Кахакулоа…
Магистралата свърши малко след Капалуа. Просторна, около две хиляди и петстотин декара площ, превърната в ананасова плантация, заобикаляше от всички страни малък, но очевидно скъп курорт с две изключително поддържани игрища за голф. Майкъл напусна магистралата, зави наляво и получи възможност да се увери отблизо в качеството на ниско подстриганата трева и безупречно оформените дупки, кръгли и равни, сякаш изрязани с хирургически скалпел.