— Вие ще се погрижите за това — меко рече гласът. — Имам ви пълно доверие. Що се отнася до останалото, мога да ви уверя най-тържествено, че нямам нищо общо със смъртта на вашия съпруг.
— А чухте ли нещо за Одри?
— Страхувам се, че не съм. Отвличането й продължава да е загадка за мен, също както и убийството на Филип.
За момент й се стори, че слуша Джонас. Всъщност този мъж оттатък океана имаше много общи неща с Джонас. Лилиан облегна пламналото си чело на стъклото.
— Уморена съм — промълви тя. — Ужасно съм уморена.
— Нещата вървят към своя край — каза гласът. — След три дни ще се видим и всичко ще свърши. Завинаги.
— А децата ми?
— Ще използвам цялата си власт, за да им осигуря безопасност. Ще бъда като Бог, протегнал ръка над тях.
— Значи да ви доверя съдбата си, така ли?
Отсреща долетя тих смях.
— Мислех, че вече знаете — рече гласът. — Съдбата ви отдавна е в мои ръце.
— Искаш ли да се любиш с мен? — попита Майкъл.
Илайн се засмя:
— Може би… Да.
Бяха в кухнята, тя се беше заела да приготви вечеря.
— Защо ми задаваш такъв въпрос?
— Питам се защо ме покани тук…
— Защото ми беше приятно — простичко отвърна тя. Такива отговори бяха част от същността й. Отиде до хладилника и извади някакъв зеленчук.
— А приятелят ти?
— Какво приятелят ми? — попита тя и започна да реже листата на зелето.
— Той е от Якудза.
Тя прекъсна работата си и се обърна:
— Откъде знаеш това? Не съм ти споменавала нищо подобно.
— Спомена „гири“, а това е термин на Якудза — отвърна Майкъл. — Или си имала предвид нещо, свързано с живота ти в големия град?
— А какво знаеш ти за Якудза? — попита Илайн и отново хвана ножа.
— Достатъчно, за да бъда нервен само при мисълта какво ще стане, ако твоят приятел вземе да отскочи дотук — изправи се на крака Майкъл.
— От начина, по който ми спаси живота следобед, стигнах до заключението, че едва ли нещо на този свят може да те направи нервен — усмихна се Илайн.
— Револверите ме правят — въздъхна Майкъл и отхапа парче суров зеленчук.
Илайн замислено го наблюдаваше.
— Вестниците постоянно пишат за Якудза — отбеляза тя. — Но откъде си прочел за „гири“?
— Няколко години учих в Япония — отвърна Майкъл. — Баща ми ме прати там. След Втората световна война е служил в Окупационната армия.
Илайн сведе поглед към зеленчуците на масата.
— Какво точно учи? — попита тя.
— Рисуване — отвърна Майкъл.
— Но не само рисуване — отбеляза тя. — Видях катаната на задната седалка на джипа ти. Умееш ли да я използваш?
— В Япония научих много неща — отвърна Майкъл. — Но най-важното от тях беше рисуването.
— С това ли си изкарваш хляба? С рисуване?
— Отчасти. То ми носи най-голямо удовлетворение. А хляба си изкарвам с друго… — после й разказа за печатницата за албуми и каталози.
Тя се усмихна и продължи да приготвя вечерята.
— Сигурно е чудесно да хванеш четката и да създадеш нещо красиво! Завиждам ти. Празните неща ме ужасяват… Празните страници, празните платна… Винаги съм изпитвала желанието да ги покрия с дебел слой черна боя!
— Направиш ли това, те ще изчезнат — отбеляза Майкъл.
— Но така губят и своята заплашителност, нали? — ръцете й отместиха ситно нарязаните лукчета и се заеха с гъбите. — Така тяхната анархия е под контрол. Или поне е потисната…
— Анархия?
— Да. Никога ли не си усещал заплахата на празното платно? Пред теб са толкова много посоки, просто не знаеш накъде да тръгнеш…
— Не и ако предварително знаеш какво си решил да нарисуваш — отвърна Майкъл.
— Винаги ли знаеш предварително какво ще направиш? — сбърчи вежди Илайн. — Не е ли отегчително?
— Сама си отговори на въпроса — усмихна се Майкъл. — Зная с какво да започна, а после… — той млъкна и сви рамене.
Тя се замисли, после вдигна глава:
— Добре ли познаваш Якудза? Живял си в Япония, сблъсквал ли си се с някой от тях?
— Доколкото си спомням — не. Но вероятно те не се различават много от хората, които познавах в Япония…
— Различават се и още как — поклати глава тя.
— Членовете на Якудза са особени типове, отхвърлени от обществото… И това им доставя удоволствие. Думата „якудза“ се изписва с три йероглифа, изобразяващи числа. Общият им сбор дава цифра, която е губеща в хазартните игри. Членовете на Якудза се считат за обречени да бъдат герои в своя собствен затворен свят.