— Но защо беше необходимо да ме лъжеш? Защо ти трябваше глупавият претекст, че искаш да ме закриляш?
— Не е глупав.
— Не говориш сериозно — объркано поклати глава тя. — Не те разбирам.
— Не се и опитвай — отвърна той. — Понякога и аз не се разбирам…
Уверила се, че той наистина е решил да си тръгне, Илайн решително развърза престилката си.
— Добре. Тогава идвам с теб.
— В никакъв случай!
Тя облече лек жакет и тръсна глава да извади косата си над якичката.
— Я кажи как възнамеряваш да проникнеш в имението на Ичимада в тази тъмница?
— Ще се оправя — отвърна той.
— Така ли? А знаеш ли, че там има кучета, алармена инсталация и прожектори? — очите й се забиха в лицето му: — Освен това не знаеш нито името на приятеля ми, нито как изглежда…
Майкъл разбра, че измъкване няма. Никак не му се искаше да води цяла делегация в имението на Ичимада Дебелака, но просто не му оставаше избор. Тази жена вече знаеше, че е излъгал, знаеше, че мотивите му за проникване в имението на Ичимада са съвсем други. Ако сега я зареже, тя като нищо може да вдигне телефона на приятеля си. Никак нямаше да му е приятно, ако хората на Ичимада се подготвят да го посрещнат още в подстъпите на Кахакулоа.
— Добре — въздъхна той и отвори вратата. — Идваш с мен. Но ще си държиш езика зад зъбите и ще вършиш това, което ти кажа!
— Дадено, шефе — усмихна се Илайн. — Слушам и изпълнявам.
— Боли ли те ръката?
— Малко.
Но той я беше видял при качването й в джипа, затова отби от магистралата и се насочи към Лахаина. Тя му показа пътя до най-близката аптека, той слезе и купи необходимото. Бинт, мехлем против изгаряне, ролка лейкопласт и малка аерозолна опаковка с дезинфектант марка „Бактин“.
Върна се в джипа, напръска със спрей изгорената ръка и сложи опаковката в джоба си. После я намаза с мехлема, превърза я с бинта и го залепи с лейкопласт.
— Сега как е?
— По-добре — усмихна се тя. — Благодаря.
Потеглиха отново, движеха се на северозапад.
Вдясно се издигаше внушителната грамада на планината Западна Мауи, вляво дремеше Тихият океан, прорязан от сребриста лунна пътека. В пристанището тъмнееха корпусите на рибарски корабчета, мачтите им едва се забелязваха на фона на нощното небе. По-навътре в залива беше закотвен луксозен пътнически лайнер с ярко осветена палуба. Вятърът донасяше до ушите им приглушената музика на оркестър.
— Мисля, че имаш нужда от нов приятел — обади се Майкъл.
— Общо взето ми е все едно — сви рамене тя.
Прекосяваха Каанапали — голям курорт с множество хотели и ресторанти. Тук се намираше и единственото кино в цялата област. Десет минути по-късно стигнаха игрището за голф на Капалуа и се насочиха надолу към брега. Там магистралата свършваше. Плъзнаха се край малък универсален магазин и завиха надясно по стария път. Не след дълго щяха да достигнат крайната североизточна точка на Мауи. Там щяха да променят посоката на движение и да тръгнат точно на юг, към Кахакулоа.
Лунната светлина, която допреди миг падаше върху лицето на Илайн, сега хвърляше бледите си отблясъци на пътя. Майкъл се принуди да намали скоростта, тъй като видимостта стана измамлива. Привел рамене над волана, той внимателно наблюдаваше пътното платно, очакващ всеки момент асфалтовата настилка да се превърне в два дълбоки и вероятно кални коловоза.
Половин километър под тях океанът неуморно блъскаше острите скали по брега. Флеминг Бийч остана назад, джипът започна опасното изкачване на скалистия връх Хонокохау.
Майкъл изключи фаровете, намали скоростта до пълзене. Трябваше да кара без светлини, за да не го забележи охраната на Дебелака.
Възвишенията преди Кахакулоа.
Някъде на около половин километър по-нататък се беше разбил джипът на Илайн. Подминаха висок, плътно затворен портал. На няколко метра по-нататък джипът свърна в уширение, издълбано направо в гранитната скала. Тукашните пътища имаха доста такива уширения по простата причина, че това беше единственият начин за разминаване.
Майкъл изключи мотора и се обърна към момичето.
— Е, стигнахме — промърмори той. — Вече е време да ми кажеш името на своя приятел.
— Блуто.
— А ти си Оли Маслинката. Хайде, Илайн! Трябва ми името му!
— Ако ти го кажа, ти ще ме зарежеш тук!
— Точно така.
— Но аз искам да дойда с теб.