— Благодаря. — Федералният служител взе слушалката от Матлок. — Грийнбърг… Ясно. Разбирам. Кога ще знаете? Дотогава вероятно ще съм тръгнал. Аз ще ви се обадя. После ще говорим.
Затвори телефона и остана до бюрото с гръб към Матлок и Кресъл. Деканът не издържа:
— Какво има? Какво се е случило?
Грийнбърг се обърна и ги погледна. На Матлок му се стори, че очите му са по-тъжни от друг път, което бе лош признак. — Ще искаме аутопсия.
— Защо?! — изкрещя Кресъл. — Защо, за Бога? Та той се е самоубил! Болките са били ужасни… Господи, не бива да го правите! Ако се разчуе…
— Ще стане тихомълком.
— Ще се разчуе и вие го знаете! Тук ще настъпи истински ад! Няма да разреша!
— Не можете да ни попречите. Дори аз не мога. Разполагаме с факти, според които Херън не се е самоубил, а е бил убит. — Грийнбърг погледна Матлок и му се усмихна криво. — И то не с думи.
Кресъл спори, заплашва, проведе втори разговор със Сийлфонт и накрая, като видя, че е безполезно, си тръгна побеснял.
Щом Кресъл тръшна вратата, телефонът звънна отново. Грийнбърг забеляза, че това разтревожи Матлок — не го сепна, а го разтревожи, може би дори го изплаши.
— Моля да ме извиниш… Опасявам се, че домът ти ще се превърне в дежурна полицейска база. Няма да е за дълго… А може да е Пат.
Матлок вдигна слушалката, заслуша се и изрече само две думи:
— За теб.
Грийнбърг пое слушалката, произнесе тихо името си и после цяла минута стоя неподвижен, загледан право пред себе си. Матлок отиде в кухнята. Не искаше да стърчи до него, докато той слушаше указанията на началника си.
Гласът от другия край на жицата бе казал още в началото: „Тук е Вашингтон.“
На масата лежеше празният плик, в който му бяха изпратили откровено лицемерното послание от Министерството на правосъдието. То беше още един признак, че най-страшните му опасения постепенно се превръщаха в действителност. Матлок започна да проумява, че страната, в която беше израснал, се превръщаше в нещо уродливо и разрушително, съвсем различно от онова, което обещаваше да бъде, което беше длъжна да бъде. Граалите21 се оказаха празни съдове от евтино вино, изглеждащи внушителни само защото бяха свикнали да ги мислят за свещени.
— Освободих телефона. Защо не се опиташ да се свържеш с мис Балантайн?
Матлок се вгледа в застаналия на кухненската врата Грийнбърг. Ето едно противоречие, агент, цитиращ поговорки, настроен твърде критично към системата, на която служеше.
— Да, ще се обадя.
Мина покрай Грийнбърг, който му направи път, влезе в хола и спря в средата на стаята.
— Страхотна поговорка. Как беше? „Когато старците се самоубиват, градовете умират.“ — Обърна се и погледна агента. — Мисля, че това е най-тъжната поговорка, която съм чувал.
— Значи не си философ. Разбира се, и аз не съм, но древните философи не биха я възприели като тъжна…
— Защо? Тя наистина е тъжна.
— Тя е вярна. Истината не е весела, нито тъжна, добра или лоша. Тя е просто истина.
— Един ден ще обсъдим това, Джейсън.
Матлок взе слушалката, набра номера на Пат и изчака десетина сигнала. Нямаше никой. Сети се за някои нейни приятелки и се зачуди дали да им се обади. Когато беше разстроена, Пат се разхождаше сама час-два или се обаждаше на някоя приятелка и двете отиваха в Хартфорд на кино, понякога сядаха на чашка в тихо заведение. Беше минал малко повече от час. Щеше да й даде още петнайсет минути, преди да се обади пак. Разбира се, мина му през ума, че може да е отвлечена — това дори беше първата му мисъл. Но не беше логично. „Чешърската котка“ беше пълна с народ, масите бяха поставени нагъсто. Грийнбърг беше прав. Където и да бе отишла, беше го направила доброволно.
Грийнбърг стоеше до кухненската врата. Не беше помръднал. Наблюдаваше Матлок.
— Ще опитам пак след четвърт час. Ако и тогава не се обади, ще започна да звъня у приятелките й. Както ти правилно забеляза, тя е с характер.
— Надявам се, че не сте от един дол дренки.
— В какъв смисъл?
Грийнбърг се разходи напред-назад из хола. Когато заговори, гледаше Матлок право в очите:
— Вече си извън играта. Край. Забрави писмото, забрави Лоринг, забрави и мен… Така трябва. Разбрах, че имате запазени места за Сейнт Томас за събота. Починете си. Така ще е по-добре.
Матлок издържа погледа на агента.
— Аз сам ще реша. На съвестта ми тежи един кротък старец, а в джоба ти е онази гадост. Забрави ли, че я подписах?
— Тя вече е без значение. От Вашингтон искат да излезеш от играта. И ти ще излезеш.
— Защо?
— Заради кроткия старец. Щом той е бил убит, могат да убият и теб. Ако това стане, следствието ще извади на бял свят някои протоколи, а и хората, възразявали срещу твоето участие в операцията, току-виж дали гласност на възраженията си в печата. Ти твърде много си забъркан в тази история. Не е нужно да ти го казвам.
21
Чаша, от която Христос и апостолите пили вино по време на Тайната вечеря; след разпятието на Христос в Граал била събрана неговата кръв. — Б. пр.