IX.
Облече се бяла Ангелина,
натруфи се, натъкми се лично,
че отиде дарба да си носи,
че отиде милост да изпроси.
Похлопала чемширени порти,
портите се сами отворили,
на двора я Ганка пресрещнала,
пресрещнала и така я пита:
„Защо дойде, сестро Ангелино,
какво носиш под скутове бели?
Защо текат по страни червени,
защо текат сълзи като бисер?“
Отговаря бяла Ангелина:
„Ой те тебе, верна посестримо,
мъжа ми ме е с добра дарба пратил,
да те моля милост да направиш,
да изпросиш от твоего мъжа
да не взема голата му глава,
да не прави мен стара вдовица,
а деца ми — дребни сирачета!
Ох, смили се, мила посестримо,
вземи дарба, що съм ти донела,
па придумай твоя мила мъжа,
да н’убива мойто първо любе.
Да го прости, милост да направи
и у дома на гости да дойде.“
Смилила се Ганка чернокоса,
вземала е дарове богати,
па отишла на чардак високи,
дека лежал бурмала гидия.
Помоли го сладко, та умилно,
целуна го по лице ръбато,
че изпроси прошка преголяма,
че помири две луди гидии.
Па си слезе от чардак високи,
че си каза, кат съща кралица:
„Ех, иди си, сестро Ангелино,
жив да ти е Долабан войвода!
Направете гозби богаташки —
ще да додим у вази на гости.“
X.
Зарадва се бяла Ангелина,
зарадва се, назад се повърна
и мъжа си весело прегърна:
„Жив да си ми, Долабан войвода,
упрости те Бурмала гидия —
ще да додат у дома нагости.“
Па запретна бели си ръкави,
че извади брашно загария,
че замеси тесто за погача.
хем го меси, хем кат птичка пее,
а Долабан като плъх се смее.
Отдолу се дружина зададе.
Напред върви Бурмала гидия —
на глава му страшно кошерище,
на гърди му бабки покачени,
на кръста му — сабя-пори жаба.
Подир него Григор Митарчето.
Той си води три товара риба,
посолена със сол кара-влашка,
на коя са мито не вземали.
По-подире — Митьо побойника.
Той си носи под мишка съдрана
дрипав търджик, набит с бели книги,
на врата му плоска покачена,
до плоската кетап черослови,
кетап пее, ройно вино пие.
Най-насетне, ситно-дребно стъпва,
назлъм стъпва даскал Танасаки,
що е ходил по земя Богданска,
да се учи язик молдовански.
Учил се е до трийсет години,
научил е преголяма ука —
как да дои мляко и от бика.
Като ги съзря Долабан войвода,
изправи се на ноги юнашки,
сам си слезе, порти им отвори,
покани ги на златна трапеза,
да си хапнат манджи богаташки.
Седнали са лудите гидии
да си пият вино и ракия,
да си ядат манджи богаташки.
Ядат, пият, буйни песни пеят —
от викове небето се цепи.
От скачане земята трепери.
В това време из Стамбула града
пристигнали царски бумбашири,
заградили лудите гидии,
сварили ги всичките пияни…
……
……
XI.
Що е чудо дивно, та голямо?
Облак ли е паднал от небето?
Слънце ли е сред пладня залязло?
Тъма ли е пратил Бог по нази?
Или се е земята пукнала,
че излиза пушек из пъкъла?
Или иде Антихрист лукави,
или света скоро ще да свърши,
та не може нищо да се види?
……
Паднала е мъгла преголяма,
че покрила лудите гидии.
Не ги видят царски бумбашири,
че ги видят, живи да ги хванат,
у Стамбула на съд да ги карат.
Подир два дни мъгла се пукнала
малко нещо, колко да се види.
Че видели царски бумбашири,
видяли са чудо преголямо:
възседнали диви самодиви —
възседнал е Бурмала гидия,
възседнал е Долабан войвода,
възседнал е даскал Танасаки,
възседнали стоят сред мъглата.
А пък Григор, младото митарче,
и до него Митьо побойника
легнали са в тръне и коприва,
легнали са, дано се изскрият.
До трънето порасла глогиня,
на глогиня кетап чернослови,
покачен е вятър да го вее.
Под кетапа плоска търколена,
до плоската мерки механджийски,
сол и рубла, два шиника жито,
две-три тухли, парчета желязо.
И над тях се патрахил развява.
……
Пак е мъгла голяма паднала…
……
……