Но самата Даника като че ли не даваше и пет пари за това. Не планираше бъдещето си въз основа на тези изгледи.
След като години наред обсъждаха злобно безсмъртните, измерващи животите си във векове и хилядолетия, двете заедно стигнаха до решението, че двайсет и седем е идеалната възраст за Скока. Точно преди да им се появят бръчки и сиви коси. Попиташе ли ги някой, обясняваха просто: „Какъв е смисълът да сме безсмъртни тарикатки, ако циците ни са увиснали?“
„Суетни патки", присмя им се Фурия, когато й споделиха причината.
Самата тя беше направила Скока на двайсет и една, и то не по собствено желание. Просто се беше случило или я бяха принудили — Брайс и Даника можеха само да гадаят. Фурия бе посещавала Университета на Лунния град само като част от прикритието си за някаква мисия; през повечето време вършеше отвратителни неща за безбожни пари в Пангера. И никога не им издаваше подробности.
Даника твърдеше, че е наемна убийца. Дори кротичкият фавн Хвойна, четвъртата страна на приятелския им квадрат, признаваше, че това е най-вероятният вариант. Често се питаха и дали Фурия не изпълнява поръчения на астерите и марионетките им от Имперския сенат. Но всичко това нямаше значение — важното беше, че Фурия винаги се отзоваваше, когато им трябваше помощ. И дори когато не им трябваше.
Брайс протегна ръка над златния диск. Погледът на Даника я притискаше като студен камък.
— Хайде, Бри, не бъди бъзла.
Брайс въздъхна и сложи ръка върху диска.
— Пожелавам си Даника да отиде на маникюр. Ноктите й са направо гнусни.
През тялото й прелетя светкавица и нещо сякаш я засмука леко в областта на пъпа. Даника се разсмя и я бутна.
— Шибана идиотка.
Брайс преметна ръка през раменете й.
— Заслужи си го.
Даника благодари на стражарката, която засия заради вниманието й, и тръгна покрай опашката от туристи, без да я е грижа, че продължават да снимат. Повървяха мълчаливо до северния край на площада, откъдето Даника трябваше да потегли към пълните с ангели небеса и кулите на Централния бизнес район — и към внушителния Комициум в сърцето му. Брайс пък щеше да се отправи към Храма на Луна на три пресечки оттам.
Даника кимна с брадичка към улицата зад Брайс.
— Ще се видим у дома.
— Внимавай.
Брайс въздъхна, опитвайки да се отърси от неспокойството.
— Знам как да се пазя, Бри — увери я Даника, а в очите й блестяха любов и сърцераздирателна благодарност просто защото някой го беше грижа за нея.
Сабин беше абсолютна кучка. Дори не искаше да загатне кой е бащата на Даника — затова тя бе отраснала само с дядо си, който беше твърде стар и вглъбен в себе си, за да я спаси от жестокостта на майка й.
Брайс кимна.
— Успех. И не вбесявай твърде много хора.
— Няма друг начин — отвърна Даника с усмивка, която не стигаше до очите й.
3
Когато Брайс се прибра от работа, глутницата „Дяволи“ вече я чакаше в апартамента й.
Веднага разпозна гръмкия смях, който я посрещна още преди да прекоси стълбищната площадка на втория етаж — както и бодрото кучешко джафкане. И двата звука продължиха, докато изкачваше стълбището до горния етаж, ядосана, задето плановете й за тиха вечер на дивана пропадаха.
Нареждайки под носа си ругатни, с които майка й би се гордяла, Брайс отключи синята желязна врата на апартамента, готова за наплива от вълчи важности, фасони и вмешателство във всичко, свързано с личния й живот. И това описваше само Даника.
Глутницата й извисяваше тези навици до изкуство. Най-вече защото считаха Брайс за една от тях, макар и да не носеше символа им татуиран от едната страна на врата си.
Понякога съжаляваше бъдещия партньор на Даника, който и да беше той. Клетичкият нямаше да подозира какво си навлича на главата, като се обвързва с нея. Освен ако и той самият не беше вълк — макар че Даника имаше също толкова интерес да спи с вълци, колкото и Брайс.
Сиреч никакъв.
Брайс бутна вратата с рамо — изопнатите й ръбове често засядаха в касата, главно заради злоупотребата на диваците, които сега се излежаваха по продънените дивани и кресла — и въздъхна, когато шест чифта очи се впериха в нея. И шест широки усмивки.
— Как мина мачът? — попита вяло, хвърляйки ключовете си в кривата керамична купа, която Даника беше „сътворила“ на един пропаднал курс по грънчарство в университета.