Брайс отдавна се чудеше защо й е на Джесиба толкова старовремско устройство — докато миналата седмица не спря първосветът в целия град. Тогава само генераторът задържа механичните ключалки по време на последвалите грабежи, когато цял куп откачалки се изляха откъм Месарския пазар и заобстрелваха входната врата на галерията с контразаклинания, за да проникнат през магическата й защита.
Но… Даника да остави меча си в склада? Да иска да се изкъпе? И защо гърбът й се скова така?
— Имаш среща с градоуправниците, нали? — попита Брайс.
През петте години, откакто се запознаха като първокурснички в Университета на Лунния град, Брайс можеше да преброи на пръстите на едната си ръка всички пъти, в които бяха призовавали Даника на среща със седемте души, достатъчно извисени да я подтикнат към душ и преобличане. Дори когато ходеше да се отчита пред дядо си, прима на валбарските вълци, и пред майка си Сабин, Даника носеше коженото си яке, дънки и която тениска със стара рок банда беше изпрана.
Естествено, това изкарваше Сабин извън нерви, но все пак всичко в Даника — и в Брайс — изкарваше извън нерви главатарката на глутницата „Лунно острие“, водеща сред метаморфските отряди от Помощната гвардия на града.
Без значение беше, че Сабин от векове беше официалната наследница на възрастния си баща, прима на валбарските вълци, нито че Даника се нареждаше след нея за титлата. Защото от години се шепнеше не съвсем прикрито, че трябва да обявят Даника за официална наследница, прескачайки майка й. Защото старият вълк бе завещал на внучка си меча — семейна реликва, след като векове наред го обещавал на Сабин, която трябвало да го получи след смъртта му. Примът оправдаваше неочакваното си решение с това, че мечът сам избрал Даника на осемнайсетия й рожден ден с глас, ясен като вълчи вой в лунна нощ.
Сабин така и не забрави унижението. Все пак дъщеря й носеше меча почти навсякъде със себе си — дори пред майка си.
Сега Даника стоеше застинала под големия свод, на върха на застланото със зелен килим стълбище, водещо към архивното помещение под галерията — където съхраняваха истинското съкровище, бранено денонощно от Лехаба. Затова и Даника, която бе изучавала история в университета, обичаше да се отбива толкова често — за да се рови из древните произведения на изкуството и книгите, колкото и да я подиграваше Брайс за читателската й култура.
Даника се обърна към нея с размътени карамелени очи.
— Днес освобождават Филип Бригс.
— Какво? — подскочи Брайс.
— Пускат го заради някаква проклета формалност. Някой е объркал документацията. На срещата ще ни обяснят подробно. — Тя стисна фината си челюст, докато стъклените фенери с първосвет покрай стълбището озаряваха мръсната й коса. — Смахната работа.
Стомахът на Брайс сякаш се преобърна. Човешките бунтове се ограничаваха до северните граници на Пангера, обширната територия отвъд Халдренско море, но Филип Бригс бе положил огромни усилия да разпали размирици и във Валбара.
— Но нали с глутницата го спипахте на местопрестъплението, в бомбаджийската му бърлога!
Даника потупа с ботуш по зеления килим.
— Шибани бюрократщини!
— Щял е да взриви цял клуб, да заложи бомба в „Белият гарван“. Намерили сте плановете му на хартия.
Това беше един от най-посещаваните нощни клубове в града и броят на жертвите щеше да е катастрофален. Предишните му атентати бяха по-скромни, макар и смъртоносни, и всичките целяха да разпалят война между човеци и ванири, каквато вече вилнееше в студените земи на Пангера. Бригс не криеше крайната си цел: глобален конфликт, който би коствал милиони животи и от двете страни. Допустими жертви, ако само така човеците можеха да надвият потисниците си — надарените с магически способности и дълголетие ванири, както и по-вишестоящите астери, управляващи планетата Мидгард от Вечния град в Пангера.
Но Даника и глутницата „Дяволи" го възпряха. Заловиха Бригс и съучастниците му — бунтовници от сектата „Керес" — и защитиха невинните обитатели на града от фанатизма им.
Глутницата „Дяволи“, един от най-елитните метаморфски отряди на Помощната гвардия на Лунния град, патрулираха по Стария площад и се грижеха пияните разгонени туристи да не станат пияни мъртви туристи, заговаряйки с когото не трябва. Грижеха се поредната отрепка, влязла в града, да стои настрана от баровете, кафенетата, музикалните клубове и магазините. И хора като Бригс да попадат в затвора.