— Облякла съм ги, не бой се. — Дългите й остри зъби проблясваха с всяка нейна дума. Даника наостри рунтавите си уши, надниквайки първо към изключения компютър, после и към дамската чанта на Брайс, приготвена върху бюрото. — Идваш с мен ли?
— Джесиба иска отново да се правя на детектив. — Брайс грабна връзката с ключове, отварящи врати в различни части от живота й. — Пак ми натяква, че трябвало да намеря Рога на Луна. Сякаш не го издирвам от цяла седмица.
Даника погледна към една от видимите камери в изложбената зала, монтирана зад обезглавената статуя на танцуващ фавн отпреди десет хиляди години. Пухкавата й опашка подскочи леко.
— Защо й е притрябвал?
Брайс сви рамене.
— Нямам смелост да попитам.
Даника закрачи към входната врата, внимавайки да не раздере килима с нокти.
— Едва ли иска да го върне в храма за доброто на света.
— По-скоро ще е за нейна лична изгода — коментира Брайс.
Излязоха на тихата улица, на една пресечка от Истрос.
Обедното слънце вече припичаше калдъръма. Даника беше като масивна стена от козина и мускули между Брайс и бордюра.
Кражбата на свещения рог по времето, когато целият град потъна в тъмнина, беше най-голямата новина покрай събитието: крадците бяха използвали прикритието на мрака да проникнат в Храма на Луна и да отмъкнат древната елфическа реликва от мястото й в скута на огромната статуя на богинята, възседнала трона си.
Архангел Мика обяви солидна награда за всякаква информация, допринасяща за връщането й, и обеща, че безбожното копеле, което я е откраднало, ще си плати за кощунството.
С публично разпъване на кръст, разбира се.
Брайс умишлено не припарваше до площада в Централния бизнес район — ЦБР, където обикновено се състояха разпъванията. Някои дни, в зависимост от вятъра и горещините, мирисът на кръв и гнила плът се носеше на няколко пресечки разстояние.
Гигантската вълчица оглеждаше улицата, душейки въздуха за скрити заплахи. Тъй като тя самата беше наполовина елф, надушваше околните по-задълбочено от обикновените човеци. Като дете забавляваше родителите си, описвайки подробно мириса на всички жители на малкото им планинско градче Нидарос — хората не можеха да опознаят света по този начин. Нейните способности обаче бледнееха пред тези на приятелката й.
Душейки въздуха, Даника махна веднъж с опашка — и то не от щастие.
— Успокой се — каза й Брайс. — Ще изкажеш мнението си пред градоуправниците и те ще решат как е най-добре.
Даника присви уши.
— Всичко ще отиде по дяволите, Бри. Всичко.
Брайс свъси вежди.
— Сериозно ли вярваш, че управниците са съгласни да пуснат опасен бунтовник като Бригс на свобода? Ще намерят някаква удобна формалност и пак ще пратят задника му зад решетките. — И понеже Даника не я поглеждаше, добави: — Сигурна съм, че 33-ти следи всяка негова стъпка. Ако само мигне грешно, ще види каква болка могат да причиняват ангелите. Няма да се учудя, ако губернаторът му изпрати дори Умбра Мортис.
Личният наемен убиец на Мика с рядката дарба да хвърля светкавици беше способен да елиминира почти всяка заплаха.
Даника изръмжа и зъбите й проблеснаха.
— И сама мога да се справя с Бригс.
— Знам, че можеш. Всички го знаят.
Даника обходи с поглед улицата пред тях, плъзвайки го по плаката на близката стена — шестимата астери на троновете си и един празен в чест на загиналата им сестра, — и накрая въздъхна.
Тя винаги щеше да носи на плещите си отговорности и очаквания, каквито на Брайс никога нямаше да й се наложи да понесе, и Брайс се благодареше за тази привилегия. Когато тя оплетеше конците, Джесиба просто мрънкаше няколко минути — и това беше. Но издънеше ли се Даника, грешката й веднага се разгласяваше по новините и в интернет.
Със съдействието на Сабин.
Брайс и Сабин се ненавиждаха още от първия й ден в университета, когато алфата се надсмя на недостойната съквартирантка със смесена кръв на единствената си дъщеря. И Брайс обикна Даника още в мига, в който новата й съквартирантка все пак и подаде ръка за поздрав, а после заяви, че Сабин просто негодувала, защото се надявала да сложат дъщеря й с мускулест вампир, по когото да точи лиги.
Даника рядко позволяваше на нечие чуждо мнение — особено това на Сабин — да развали увереността и удоволствието й, но в тежки дни като този… Брайс вдигна ръка и я плъзна по мускулестите й ребра в широка утешителна милувка.
— Дали Бригс ще потърси отмъщение срещу теб и глутницата? — попита я Брайс.