— Радвам се да чуя всичко това — сряза я Стрингс. — Идеалният ефрейтор, особено това за неговоренето.
Лицето на жената се стегна, тя кривна устни подигравателно и извърна очи с престорено равнодушие.
— А твоето име, войник? — попита я Стрингс.
— Истинското ми име е…
— Не ме интересува как са те наричали преди. Никой от вас. Получаваме нови имена и просто е така.
— Аз не получих — изръмжа Корик.
Стрингс продължи, без да му обръща внимание:
— Името ти, девойче?
Кисел, презрителен поглед при думата „девойче“.
— Тренировъчният сержант я нарече Смайлс4 — обади се Корик.
— Смайлс?
— Аха. Щото никога не се усмихва.
Присвил очи, Стрингс се обърна към последния войник, младеж с твърде простовато лице и с кожени дрехи, но без оръжие.
— А твоето?
— Ботъл5.
— Кой ви беше сержант? — попита Стрингс.
— Брейвън Тут — отвърна Корик.
— Брейвън Тут! Тоя кучи син още ли е жив?
— Трудно беше да се разбере понякога — измърмори Смайлс.
— Докато не кипнеше — добави Корик. — Само питай ефрейтор Тар. Брейвън Тут го млати с боздугана си почти две камбани време. Така и не можа да му влезе покрай щита.
Стрингс изгледа навъсено новия ефрейтор.
— Откъде си го научил това?
Тар сви рамене.
— Не знам. Не обичам да ме удрят.
— Добре, а контраатаки правиш ли изобщо?
Тар се намръщи.
— Ами да. Когато се уморят.
Стрингс помълча дълго. „Брейвън Тут…“ Беше слисан. Кучият му син беше побелял още когато… когато започна цялата работа с именуването. Тъкмо Брейвън го беше започнал. Брейвън, който беше измислил прякорите на повечето Подпалвачи на мостове. Уискиджак. Тротс. Малът, Хедж, Бленд, Пикър, Тууз… Самият Фидлър се беше отървал от ново име по време на основното си обучение — беше му го измислил Уискиджак по време на първия поход през Рараку. Поклати глава и погледна накриво Тар.
— С такъв талант е трябвало да влезеш в тежката пехота, ефрейтор. От морските десантчици се очаква да са бързи, ловки — да избягват ръкопашния бой при всяка възможност, а ако няма избор — да го приключват бързо.
— Бива ме с арбалет — отвърна Тар.
— И бързо го зарежда — добави Корик. — Затова Брейвън реши да го направи морски.
— А кой е дал прякора на Брейвън Тут, серж? — попита Смайлс.
„Аз. След като копелето остави един от зъбите си в рамото ми в нощта на свадата. Свадата, за която всички отрекохме, че я е имало. Богове, колко години минаха…“
— Нямам представа — отвърна той. Погледът му отново се спря на Ботъл.
— Къде ти е мечът, войник?
— Не използвам меч.
— А какво използваш?
Мъжът сви рамене.
— Това-онова.
— Добре, Ботъл, някой ден ще искам да ми обясниш как си минал през основното обучение, без да си избереш оръжие — не, не сега. Не и утре, нито следващата седмица. Засега ми кажи за какво бих могъл да те използвам.
— За разузнаване. Тихата работа.
— Демек да се промъкнеш зад някого. И после какво правиш? Потупваш го по рамото? Все едно.
„Този човек ми намирисва на магьосник, само че не иска да го изтъква. Добре, така да е, ще те разбера аз какъв си.“
— Аз върша същата работа — каза Смайлс и потупа с показалец дръжката на единия от двата ножа с тънки остриета на колана си. — Но я приключвам с тези.
— Значи в този екип имаме само двама войници, които наистина могат да се бият в ръкопашен бой?
— Нали каза, че идвал още един — напомни Корик.
— Всички можем да се оправяме с арбалети — добави Смайлс. — Освен Ботъл.
Чуха гласове отвън, после на вратата се появиха шестима души, натоварени със снаряжение. Плътен мъжки глас подвикна:
— Нужникът се копае извън спалното, Гуглата да ви вземе! На нищо ли не ви учат напоследък?
— Поздрави от лейтенант Ранал — отвърна Стрингс.
Заговорилият войник водеше отделението.
— А, мерси. Срещнах го.
„Мда, няма какво повече да се каже по въпроса.“
— Аз съм сержант Стрингс — ние сме Четвърто.
— Я виж ти — каза другият войник с рошава червена брада и се ухили. — Някой тука можел да брои. Тая морска пехота е пълна с изненади.
— Пето — каза първият. Кожата му беше с някаква странна лъскавина, което накара Стрингс да се усъмни в първоначалното си предположение, че е от Фалар. След това забеляза същия блясък по лицето на мъжа с червената брада, както и на един много по-млад от тях. — Аз съм Геслер — добави първият войник. — Временно сержант на това почти безнадеждно отделение.
Червената брада смъкна походната си торба на пода.
— Бяхме крайбрежна охрана, аз, Геслер и Трут. Аз съм Сторми. Но Колтейн ни направи морска пехота…