„Низвергнат. Вината е моя и само моя.“
Очите на Ша’ик блестяха, приковани в Хеборик. Общите им тайни се бяха изопнали, пращяха, ала все пак оставаха невидими за другите.
Л’орик понечи да продължи, но Корболо Дом го прекъсна.
— И какво му е важното на това? Войната няма нужда от богове, само от смъртни противници. Два врага и какъвто там повод могат да си измислят, за да оправдаят взаимното си избиване. — Замълча, усмихна се на Л’орик и сви рамене. — Всичко това мен ме удовлетворява напълно.
Думите му бяха накарали Ша’ик да извърне погледа си от Хеборик. Тя вдигна вежда и се обърна към напанеца.
— И какви по-точно са твоите причини, Корболо Дом?
— Обичам да убивам хора. В това съм много добър.
— Хора изобщо ли означава това? — попита Хеборик. — Или може би имаш предвид враговете на Апокалипсиса?
— Както кажеш, Призрачни ръце.
Миг на общо смущение, след който Л’орик се окашля.
— Узурпацията, Корболо Дом, е едната подробност, която много от присъстващите магове вече знаят. Ще стане дума и за по-малко известните събития на далечен Дженабакъз. А сега да продължа. Пантеонът бе разтърсен още веднъж — от внезапното, неочаквано завземане на Трона на Звяра от Тогг и Фандърей, двойката Древни вълци, уж прокълнати вечно да не могат да се намерят — откакто били разделени от Падането на Сакатия бог. Пълните последствия от това пресъбуждане на Твърдината на Звяра ще се разберат тепърва. Аз лично обаче бих посъветвал присъстващите сред нас соултейкън и д’айвърс: пазете се от новите владетели на Трона на Звяра. Като нищо могат да дойдат и да настоят да коленичите пред тях. — Усмихна се. — Уви, жалко за всички онези глупци, които поеха по Пътя на ръката. Играта беше спечелена — далече, далече оттук…
— Бяхме жертви на измама — измърмори Файил. — От страна на слугите на Сенкотрон, за което някой ден ще има разплата.
Бидитал се усмихна на думите й, но не каза нищо.
Л’орик сви рамене.
— Колкото до това, Файил, още не съм свършил. Но позволи ми, моля те, да се прехвърля на по-земните — макар и още по-важни — събития. На Дженабакъз е изкован много обезпокоителен съюз, за да се справи с някаква загадъчна заплаха, наречена Панион Домин. Воинството на Едноръкия се е съюзило с Каладън Бруд и Аномандър Рейк. Снабдявани от изключително богатия град Даруджистан, съюзените армии са тръгнали на военен поход срещу Домина. Ние, наистина, бяхме облекчени от това събитие в краткосрочен план, макар да съзнавахме, че в дългосрочен план един подобен съюз е потенциално катастрофален за каузата на въстанието в Седемте града. Един мир на Дженабакъз, в края на краищата, ще освободи Дужек и армията му, при което ще се изправим пред възможния кошмар с Тавори, настъпваща от юг, и Дужек с неговите десет хиляди, с десант при Ерлитан, след което да тръгне от север.
— Неприятна мисъл — изръмжа Корболо Дом. — Тавори сама по себе си няма да ни създаде големи трудности. Но Върховният юмрук с неговите десет хиляди… това е друга работа. Вярно, повечето войници са от Седемте града, но не бих хвърлил ашици с надеждата, че ще сменят страната. Дужек ги държи и телесно, и духом…
— Освен няколко шпиони — подхвърли със странно спокоен тон Ша’ик.
— Никой от които нямаше да се свърже с нас — рече Л’орик. — Ако нещата се бяха развили… различно.
— Един момент — прекъсна го Фелисин Младата. — Нали Едноръкия и воинството му са обявени за изменници от императрицата.
— Което им е позволило да сключат съюза с Бруд и Рейк — обясни Л’орик. — Подходяща, временна маневра, момиче.
— Не искаме Дужек на бреговете си — заяви Корболо Дом. — Подпалвачи на мостове. Уискиджак, Бързия Бен, Калам, Черните моранти с проклетите им муниции…
— Позволи ми да успокоя пърхащото ти сърце, командире — обади се Л’орик. — Дужек няма да го видим. Не и скоро, във всеки случай. Панионската война се е оказала… опустошителна. Десетте хиляди са загубили близо седем хиляди. Черните моранти са също толкова смазани. О, спечелили са накрая, но на каква цена! Подпалвачите на мостове… край с тях. Уискиджак е убит.
Хеборик бавно изправи гръб. В залата изведнъж стана студено.
— А самият Дужек е сломен — продължи Л’орик. — Тази вест достатъчно приятна ли е? Има и още: напастта на така наречените Т’лан Имасс вече не съществува. Махнали са се до един. Ужасите им няма повече да се изсипват над невинните граждани на Седемте града. Прочие — заключи той, — какво е останало на императрицата? Адюнкта Тавори. Необичайна година за империята. Колтейн и Седма, Ейрънският легион, Уискиджак, Мостоваците, Воинството на Едноръкия — трудно ще ни е да надминем това.