След това двамата сержанти погледнаха със съжаление нещастния си приятел. Късметът бе отредил тъкмо този, комуто бе хрумнала идеята, да остане със скорпиона Птича джвъчка — дребно плоско черно същество, приличащо точно на името си. Разбира се, стигнеше ли се до тройната подялба на главните печалби, всичко това щеше да е без значение. Само в личните залози между тримата сержанти Стрингс щеше да е на загуба.
Но Стрингс беше показал съвсем умерено разочарование от това, че остана с Птича джвъчка — само сви рамене и прибра шепата камъчета, с които бяха определили реда на избора. И нито Геслер, нито Бордюк забелязаха как устните на стария сапьор се извиха в лека усмивка, докато той се обръщаше, нито привидно небрежния му поглед към седящия в сянката на една скала Кътъл — поглед, на който Кътъл отвърна с едва забележимо кимване.
След това отделенията бяха натоварени със задачата да си намерят съответните шампиони по време на марша, а ако това не станеше — вечер, когато ужасните твари излизаха от скривалищата си, за да търсят нещо за убиване.
Мълвата се разнесе бързо и скоро залозите започнаха да се трупат. Войникът на Бордюк, Мейби, бе избран да събира залозите поради необикновената си способност да помни факти. И от всяко отделение беше избран по един Държач, а Държачите на свой ред избраха Треньор.
Следобеда след набега и избиването на сетите Стрингс забави крачка и се изравни с Ботъл и Тар. Въпреки небрежната му физиономия истината си беше, че в стомаха му вреше и кипеше. Четиринадесета си беше намерила своя скорпион, там някъде в пущинаците, и той току-що бе нанесъл първото си ужилване. Настроението на войниците беше унило, несигурността отнемаше самоувереността им. Явно никой не беше вярвал, че първата кръв, която ще вкусят, ще е тяхната собствена. „Трябва да го избия от главите им.“
— Как е малката ни Весела женитба, Ботъл?
Магът сви рамене.
— Гладна и гадна както винаги, сержант.
Стрингс кимна.
— А как върви тренировката, ефрейтор?
Тар се намръщи изпод ръба на шлема.
— Добре, предполагам. Стига да измисля каква точно тренировка й трябва, веднага се захващам.
— Добре. Положението звучи идеално. Пуснете слуха. Битката ще е тази вечер, една камбана след като вдигнем лагера.
Двамата войници рязко извърнаха глави.
— Тази вечер? — попита Ботъл. — След всичко, което току-що…
— Чухте ме. Геслер и Бордюк готвят своите хубавици, също като нас. Готови сме, момчета.
— Голяма тълпа ще се струпа — измърмори ефрейтор Тар и поклати глава. — Лейтенантът ще има да се чуди…
— Не само лейтенантът, предполагам — отвърна Стрингс. — Но тълпата няма да е кой знае каква. Пуснете слуха из целия лагер.
— Веселата ще я нанижат — измърмори Ботъл с тъжна физиономия. — А аз я хранех всяка вечер. Големи, сочни пеперудки… Тя вземе, че им скочи, истинска красавица, и като почне да яде, нищо не остава освен две крилца и оглозгана топчица. После половината нощ си чисти щипалците и си облизва устничките…
— Устнички ли? — попита Смайлс зад тримата. — Какви устнички? Скорпионите нямат устни…
— Ти пък какво знаеш? — сопна му се Ботъл. — Страх те е даже да я доближиш…
— Приближа ли се до скорпион, го убивам. Точно това прави всеки разумен човек.
— Разумен? Хващаш ги и почваш да им късаш разни неща! Опашка, щипалца, крака — по-голяма жестокост не съм виждал през живота си!
— Е, да видиш, че има устни, не е ли почти същото?
— Интересно къде ли отива всичко? — измърмори Тар.
Ботъл кимна.
— Знам, удивително е. Толкова е мъничка…
— Това ни е тайната — тихо каза Стрингс.
— Кое?
— Причината да избера Птича джвъчка, войници.
— Ти не я избра…
В последвалата подозрителна тишина Стрингс само се усмихна и сви рамене.
— Ловът е едно. Лесна работа. Птича джвъчка няма нужда да е… сложна, за да убие някоя окуцяла пеперуда. Работата е когато се наложи да се бият. Да пазят територия или малките си. Тогава идва изненадата. Мислиш си, че ще загуби тази нощ, а, Ботъл? Мислиш, че сърцето ти ще се разбие? Отпусни, момко. Стрингс винаги мисли за нежните ти чувства…
— Зарежи го това „Стрингс“, сержант — отвърна Ботъл. — Всички знаем кой си. Всички знаем истинското ти име.