Тя го изгледа продължително и кимна.
— Ще мине доста време, докато се оправиш напълно от раните си. Кого от капитаните ти да препоръчам за временно полево повишение?
„Да, точно така трябва да стане. Добре.“
— Капитан Кенеб, адюнкта.
— Приемам. А сега трябва да те оставя. Хундрилите се връщат.
— С трофеи, надявам се.
Тя кимна и Гамът се усмихна уморено.
— Това е добре.
Когато Коураб Билан Тену’алас спря запенения си кон до Леоман, слънцето вече се катереше към зенита. Стичаха се и други воини, но няколко дни сигурно щяха да минат, докато разпръснатите части на отряда се съберат. В леката си броня, хундрилите бяха успели да поддържат непрекъснат контакт с конниците от Рараку и се бяха доказали като храбри и способни бойци.
Набегът се беше обърнал, посланието бе отпратено, кратко и точно: бяха подценили адюнктата.
— Първите ти подозрения се оказаха верни — изръмжа Коураб. — Императрицата е избрала мъдро.
Дясната буза на Леоман беше одраскана от стрела — напукана кафява линия, която лъщеше на места под кората от прах. Той прие с гримаса думите на Коураб, наведе се на една страна и се изплю.
— Качулатия да ги вземе дано, проклетите им морски пехотинци — продължи Коураб. — Ако не бяха гранатите им и тежките арбалети, щяхме да ги премажем. Да мога да намеря един такъв — от зарядния механизъм ще да е…
— Млъкни, Коураб — каза Леоман. — Имам заповед за теб. Избери най-добрия вестоносец, кажи му да вземе три резервни коня и да препусне колкото може по-бързо назад, към Ша’ик. Да й предаде, че ще продължа с набезите си, ще търся шаблона в действията на адюнктата и ще се присъединя към Избраната три дни, преди да пристигне малазанската армия. Освен това да не се осланя повече на стратегията на Корболо Дом за деня на решителната битка, нито на тактиките му — да, Коураб, знам, че няма да се вслуша в тези думи, но трябва да бъдат казани, пред свидетели. Разбра ли?
— Разбрах, Леоман от Флейлс, и ще избера най-добрия ездач между нас.
— Тръгвай тогава.
20.
Сянката винаги е под обсада, защото такава е природата й. Докато тъмнината поглъща, а светлината краде. Затова човек вижда как сянката винаги се отдръпва в скришни места, за да се върне неизменно по дирите на войната между мрак и светлина.
Въжето бе навестил корабите на Едур. Навсякъде се въргаляха трупове, вече гниещи по палубата под дърлещите се и надаващи крясъци и грак врани и чайки. Кътър стоеше при носа и гледаше Апсалар — как обикаля между телата и спира тук-там да огледа една или друга подробност. Спокойното й хладнокръвие го смразяваше.
Бяха привързали лодката до единия борд и се чуваше как се удря в корпуса, тласкана от свежия утринен бриз. Въпреки ободряващия му лъх и двамата бяха схванати от умора. Трябваше да отплават, но богът-покровител на убийците така и не беше уточнил накъде. Друг слуга на Сянката ги очакваше… някъде.
Кътър реши отново да изпробва лявата си ръка и я вдигна настрани. Рамото пулсираше, но не чак толкова болезнено като предния ден. Ловкостта в боя с ножове бе нещо хубаво, докато човек не се озове срещу някой с тежка броня и с меч. Тогава недостатъците на късите остриета ставаха съвсем явни.
Стигнал беше до извода, че трябва да се научи да борави с лък. А след това, щом придобиеше известно майсторство, може би и с дълъг нож — оръжието на Седемте града, съчетаващо предимствата на ножа с обхвата на три четвърти от дългия меч. По някаква причина мисълта да използва дълъг меч не му допадаше. Може би защото беше войнишко оръжие, което служеше най-добре в съчетание с щит — нещо, което щеше да го лиши от лявата ръка, предвид уменията му. Кътър погледна с въздишка към палубата, надви погнусата си и зашари с очи по труповете под птичето гъмжило.
И видя лък. Тетивата му беше прерязана, а стрелите лежаха пръснати от колчана, все още вързан на бедрото на мъртвия Едур. Кътър пристъпи и се наведе. Лъкът се оказа по-тежък, отколкото изглеждаше, извит, с дръжка от рог. Дължината му беше някъде между дълъг лък и къс конен лък — може би просто къс лък за тези Едур. Неизвит стигаше до раменете му.
Започна да събира стрелите, след което разпъди чайките и враните, издърпа трупа на стрелеца и свали колана. До него намери кесия с намазани с восък жили, пера, няколко топчици борова смола, тънък железен нож и три върха за стрели.